България с жест към Северна Македония
Проф. Николай Овчаров предлага да бъде организирана кампания в чужбина, в която учени - историци и филолози, да представят с исторически факти българската позиция за Република Северна Македония. От месеци алармирам, че е много важно българската стана да представи по-добре пред света своята позиция по отношение на спора с Република Северна Македония, и то не с декларация на политически лидери, а с изнасяне на неоспорими исторически факти от учените, заяви проф. Овчаров на пресконференция в Националния пресклуб на БТА днес.
Той посочи, че фактите и автентичните документи громят всички претенции за македонска историческа идентичност, като уточни, че става дума именно за историческа идентичност, не за съвременна идентичност. По отношение на Средновековието аз отдавна съм дал основните факти, извлечени от исторически източници, отбеляза проф. Овчаров. Той даде пример с Битолския надпис на цар Иван Владислав /1015-1018/, в който владетелят е представен като български самодържец, който "беше българин родом, внук на Никола и Рипсимия, благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържец".
Войската на византийския император Василий Втори Българоубиец по време на десетилетните войни между България и империята е квалифицирана като "гръцка", явно средновековните българи са възприемали не само себе си като етническа общност, но и византийските си противници, ето защо императорът е Българоубиец, а не Македоноубиец, коментира ученият. Той даде пример с Бориловия синодик, в който се обявява "вечна памет на Иван Асен - Белгун, който освободи от гръцко робство българския род".
Етническата принадлежност на хората край Вардар през Средновековието е отбелязана от самите византийци - в своето "Житие" на св. Климент Охридски ромейският охридски архиепископ Теофилакт /1084-1107/ определя езика на своето паство - български, и го обвързва с конкретна етническа група българи. В свое писмо архиепископът се оплаква на видинския митрополит, че нападенията на куманите там са нищо в сравнение с интригите на "охридските българи". А в документ от канцеларията на император Андроник Първи Комнин се съобщава, че в планината Кожух кумани съжителстват с влашки пастири и българи, каза още проф. Овчаров.
Овчаров посочи примери и от по-късен период - 19-ти век, когато се създават националните държави. Той се позова на известния историк Йордан Иванов, който открива нови писмени паметници и ги публикува в учебника си "Български старини из Македония" /1931 г./. Иванов пръв дава факсимилета на началните страници на печатни книги, издадени от хора от територията на днешна Република Северна Македония, например Йоаким Кърчовски /1750-1820/ и Кирил Пейчинович /1771- 1845/.
Самите те двамата много ясно са написали на какъв език са книгите им, обясни проф. Овчаров. Братя Миладинови от Струга също са посочили в заглавието на книгата си, че са събрали български народни песни. Проф. Овчаров даде пример и с различни печати на общини, сдружения и занаятчийски еснафи от 19-ти век, в които се посочва, че се български.
Някой ще попита защо трябва да се връщаме толкова назад, а не да гледаме в бъдещето, коментира проф. Овчаров. Защото, ако от нашите съседи не бъдат признати тези неопровержими факти, при влизането на Република Северна Македония в ЕС по начина, за който настояват те - ако нещата бъдат оставени да се решават впоследствие, ще бъдем изправени пред тежки проблеми, предупреди той.