Bloomberg: Европа е загубила 1 трилион долара от цените на енергията, кризата едва започва

Европа е загубила около един трилион долара от нарастващите енергийни разходи в резултат на войната на Русия в Украйна, а най-дълбоката криза от десетилетия едва започва, пише Bloomberg.

След тази зима регионът ще трябва да запълни запасите от газ с малко или никакви доставки от Русия, което засилва конкуренцията за танкери с гориво. Дори с построяването на новите терминали за прием на ВПГ, пазарът се очаква да остане напрегнат до 2026 г., когато стане достъпен допълнителен производствен капацитет от САЩ и Катар. Това означава, че не се очаква цените да спаднат скоро.

Въпреки че правителствата успяха да помогнат на компаниите и потребителите да поемат голяма част от удара с повече от 700 милиарда долара помощ, според базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel извънредното положение може да продължи с години. С нарастващите лихвени проценти и вече изпадналите в рецесия икономики, подкрепата, която смекчи удара за милиони домакинства и фирми, изглежда все по-недостъпна.

"След като съберете всичко – спасяване, субсидии – това е абсурдно голяма сума пари“, каза Мартин Девениш, директор в консултантската компания S-RM. "Ще бъде много по-трудно за правителствата да управляват тази криза през следващата година.“

Фискалният капацитет на правителствата вече е разтегнат. Около половината от държавите-членки на Европейския съюз имат дълг, надвишаващ ограничението на блока от 60% от брутния вътрешен продукт.

Приблизително 1 трилион долара, изчислен от Bloomberg въз основа на пазарни данни, е общата надплатена сума за по-скъпата енергия за потребителите и компаниите – някои, но не всички, от които бяха компенсирани с пакети за помощ. Bruegel има подобна оценка за търсенето и увеличението на цените, която беше публикувана в доклад този месец от Международния валутен фонд.

Стремежът да се запълнят хранилищата миналото лято, въпреки почти рекордните цени, засега облекчи свиването на доставките, но мразовитото време подлага енергийната система на Европа първото истинско изпитание тази зима. Миналата седмица мрежовият регулатор на Германия предупреди, че не се пести достатъчно газ и два от петте показателя, включително нивата на потребление, са станали критични.

Поради ограничените доставки, фирмите и потребителите бяха помолени да намалят употребата на енергия. ЕС успя да ограничи търсенето на газ с 50 милиарда кубически метра тази година, но регионът все още е изправен пред потенциален недостиг от 27 милиарда кубически метра през 2023 г., според Международната агенция по енергетика. Това предполага, че руските доставки ще спаднат до нула и китайският внос на втечнен природен газ ще се върне на нивата от 2021 г.

Основният източник на тръбопроводен газ от Русия за Западна Европа беше Северен поток, който беше повреден при акт на саботаж през септември. Регионът все още получава малко количество руски доставки през Украйна, но тежкият обстрел на енергийната инфраструктура от Кремъл излага маршрута на риск. Без тази газова линия презареждането на хранилищата ще бъде предизвикателство.

За да предотврати недостига, Европейската комисия постави минимални цели за запасите. До 1 февруари резервоарите трябва да са пълни поне 45%, за да се избегне изчерпването им до края на отоплителния сезон. Ако зимата е мека, целта е нивата на съхранение да останат на 55% дотогава.

Вносът на втечнен природен газ в Европа е на рекордни нива и в Германия се отварят нови плаващи терминали за получаване на горивото. Подкрепяното от правителството купуване помогна на Европа да привлече товари, които преди това отиваха в Китай, но по-студеното време в Азия и потенциално силното икономическо възстановяване, след като Пекин облекчи ограниченията на Covid, може да направят това по-трудно.

Китай не е единственият проблем на Европа. Други азиатски страни започват да доставят повече газ. Япония, най-големият вносител на ВПГ в света тази година, дори обмисля създаването на стратегически резерв, като правителството също се стреми да субсидира покупките.

Европейските газови фючърси са средно около 135 евро за мегаватчас тази година, след като достигнаха своя връх от 345 евро през юли. Ако цените се върнат до 210 евро, разходите за внос могат да достигнат 5% от БВП, според Джейми Ръш, главен европейски икономист в Bloomberg Economics. Това може да превърне прогнозираната плитка рецесия в дълбок спад и правителствата вероятно ще трябва да намалят програмите си в отговор.

За страни като Германия, които разчитат на достъпна енергия за производството на продукти от автомобили до химикали, високите разходи означават загуба на конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай. Това оказва натиск върху администрацията на канцлера Олаф Шолц да поддържа подкрепа за икономиката.

"Като се имат предвид потенциално огромните политически и социални последици от експлозията на цените на енергията и шока за гръбнака на германската икономика, важно е германското правителство да се намеси“, казва Изабела Вебер, икономист от Университета на Масачузетс Амхърст.

Предизвикателството е да се намери балансът между поддържането на функционирането на фабриките и отоплението на домовете в краткосрочен план, като същевременно не се задушават стимулите за инвестиране във възобновяема енергия - широко възприемана като най-устойчивият начин за излизане от енергийната криза.

"Най-голямата задача за излизане от кризата е да се осъществи енергийният преход“, каза Вероника Грим, икономически съветник на германското правителство. "Трябва масово да разширим възобновяемите енергийни източници.“