Смяната на президентската администрация и краят на мандата на Ангел Марин като вицепрезидент и пряко отговарящ за издаването на указите, е забавило даването на гражданство на македонския политик.
През последните месеци, след събитията в македонския парламент на 24 декември миналата година и напускането на опозицията, посредниците, ангажирани от Бранко Цървенковски, са проявили настойчив интерес за придвижването на документите за гражданство. Очаква се македонският политик да получи гражданство до края на годината, въпреки че простосмъртните македонски граждани чакат повече от две години.
В документите на Бранко Цървенковски, като основание за искането на гражданство е посочено правото на произход. Въпреки, че е роден в Сараево през 1962 г., Цървенковски по произход е от село Слатино, Охридско.
Прадядото на македонския политик е затварян в затвора Еди куле в Солун за революционна дейност на ВМОРО и за връзки с четата на войводата Гюрчин Петров, родом от същото село. По време на турското робство Слатино е изцяло българско село в нахия Дебърца, в което, според статистиката на Васил Кънчов, живеят 960 българи екзархисти.
На 15 март 1903 г. между селата Слатино и Оздолени загива поручик Тома Давидов, войвода на ревизионната чета на Битолски революционен окръг.
Преди Бранко Цървенковски, редица македонски политици поискаха българско гражданство, сред които и министър-председателят на Македония (1998 до 2002 г.) и първи вицепрезидент на Македония Любчо Георгиевски. Смята се, че искането на българско гражданство от Цървенковски е вариант за търсене на подкрепа и защита от режима на сегашния премиер Никола Груевски.
Източник: Агенция "Фокус"