Ампутираха и двата й крака, но тя намери сили и продължи

Тя е на върха на кариерата си като модел, когато заради заболяване ампутират и двата ѝ крака. Но не се отказва - и днес Лорън Уосър се явява по модните подиуми със своите златни протези, пише Deutsche Welle.

През октомври 2012-а година американката Лорън Уосър изпада в дълбока депресия. Тя е търсен модел на върха на кариерата си - и изведнъж се разболява тежко. Последствията от заболяването променят живота ѝ до такава степен, че тя неведнъж изпитва желанието просто да го прекрати.

Десет години по-късно жената пише есе за списание "Vogue", в което разказва за преживяното. "Когато се събудих с непоносими болки от изкуствената кома, направо не можах да се позная. Цялата ми идентичност беше отнета - красотата и тялото ми, които - както си мислех тогава, ме бяха направили това, което съм." 

Лекарите съобщават на Лорън Уосър, която тогава е на 24 години, че има гангрена на единия крак и той трябва да бъде ампутиран. Но как се стига дотам?

На трети октомври 2012-а година тя е намерена в безсъзнание в дома ѝ, след което е откарана в болница. Там ѝ поставят диагнозата "синдром на токсичен шок" - състояние, предизвикано от прекалено високата концентрация на бактерии в организма. Това може да се случи включително при използването на тампони. Последиците за Лорън били ужасни - два сърдечни пристъпа и бъбречна недостатъчност. Шансовете за оцеляването ѝ били оценени едва на един процент.

Между депресията и самолюбието

Първоначално новата реалност ѝ се сторила невъзможна. Уосър била прекарала живота си в света на модата, нейните родители също били модели. Тя се появила за пръв път на снимка в италианското издание на "Vogue" като двумесечно бебе с майка си. В Калифорния се превърнала в супермодел от ранга на Наоми Кембъл и Синди Крауфорд.

В есето си тя споделя колко тъгувала за крака си и се питала защо и как се е случило всичко това. "Мислех, че никога повече няма да бъда обичана. Мислех си, че вече няма да бъда желана. И бях сигурна, че светът на модата няма да ме приеме повече."

Тя изпаднала в дълбока депресия и дори мислела за самоубийство. Но любовта към по-малкия ѝ брат, който тогава бил на 13 години, и вярата ѝ в себе си предотвратили най-лошото. Лорън Уосър започнала да се бори. "Трябваше да се принудя да навляза дълбоко в себе си, за да открия, че красотата не е само във външността, а и в начина, по който въздействаме на другите и света." Това осъзнаване ѝ помогнало да приеме съдбата си.

Посоката е само напред!

Когато няколко години по-късно изгубила и другия си крак, Лорън вече се чувствала много по-силна - искала да гледа напред и да превърне нещастието си в своя запазена марка. Уосър решила, че протезите, които трябва да носи, ще бъдат специални - стандартните медицински модели не били вариант за нея. "Винаги съм обичала златото, затова реших да направя от краката си бижута, съзнателно да създам нещо, което хората да виждат и да му се възхищават. Резултатът, според мен, е доста близък до изкуството", пише Уосър във "Vogue". Планът ѝ бил толкова успешен, че тя пак изгряла на модния подиум и получила прякора "момичето със златните крака". Тя дефилира отново за големи модни марки като Louis Vuitton или Dolce&Gabbana, редовно се появява във "Vogue" и "Elle".

В есето си Уосър се връща към финала на ревюто на пролетната колекция на Louis Vuitton. "Като рицар в блестящи доспехи - така се чувствах при закриването на ревюто в Сан Диего през май миналата година. Излязох в дълго до земята сребристо палто, краката ми под сребристите къси панталони блестяха в златисто като вечерна светлина." Последвали други нейни запомнящи се изяви, а тя се впуснала да използва статута си в света на модата, за да даде ново определение на красотата и да настоява за приемане на разнообразието.

В мир със себе си

"През последното десетилетие наблюдавах как браншът стана по-либерален, но не си правете погрешни заключения - трябваше упорито да се боря за мястото си", обобщава тя.