19FortyFive: Войната в Украйна се превърна в санкционна война между Русия и Запада

От първите месеци на 2022 година се води напрегнат и не толкова силно осветен финансов конфликт между Русия и Запада, след като Москва започна очевидните си приготовления за военна компания срещу Украйна. Вашингтон предупреди Кремъл срещу агресивни военни действия и създаде рамката за още по-агресивен набор от икономически и финансови санкции срещу интересите на Русия. Степента на инвазията през февруари 2022 г. изненада почти всички и задейства тази финансова кампания, пише американското издание 19FortyFive в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Приготовленията на Русия за санкциите

Русия се беше подготвила. В годините преди войната Русия натрупа около 600 милиарда долара в резерви на Централната банка, като около половината от тях се съхраняват в САЩ, ЕС, Обединеното кралство и Япония. Москва може да използва тези резерви, за да се намеси на валутните пазари и да поддържа стойността на рублата или да купува оръжия от чуждестранни производители.

Русия също така поддържаше много консервативен държавен дълг, което правеше тези дългове по-лесни за обслужване и правеше възможно поемането на нов дълг според обстоятелствата на войната.

И накрая, Русия създаде алтернативна международна платежна система (Система за прехвърляне на финансови съобщения или SPFS), която ще позволи на нейните банки да продължат да обработват плащания с определени клиенти в случай на изключване от Обществото за световни междубанкови финансови телекомуникации ( SWIFT).

Отбранителните ходове на Русия

Докато Москва очевидно очакваше остра, кратка война, тя също така разбираше, че нейното нахлуване ще предизвика санкции от Запада. Москва се надяваше, че бърза победа и перспективата за високи цени на енергията ще доведат до облекчаване на предстоящия режим на санкции, преди те да могат да нанесат сериозни, дългосрочни щети.

Непосредствено след нахлуването Русия наложи капиталов контрол, за да предотврати по-нататъшно изтичане на капитали и значително повиши лихвените проценти. Това даде на притежателите на рубли стимул да задържат валутата и затрудни освобождаването от нея, дори и да има такова желание.

Русия предприе по-нататъшни стъпки за защита на рублата, като задължи руските износители да конвертират 80% от приходите си в чуждестранна валута в рубли, подкрепяйки търсенето на рубли и осигурявайки достъп на държавата до чуждестранна валута.

Москва прецени, че руската енергия е твърде важна за Европа, за да бъде санкционирана напълно, което би оставило отворена врата за придобиване на повече западна валута. Русия започна да настоява енергийните клиенти да плащат за газ и петрол с рубли, а не с долари. Това би принудило чуждестранните клиенти да купуват рубли, като по този начин ще укрепи стойността на валутата.

И накрая, Русия забрани руските брокери да продават чуждестранни руски ценни книжа, гарантирайки, че чуждестранният инвестиционен капитал остава в страната.

Западната санкционна кампания

Кампанията на Запада доведе до санкции с брой и мащаб, невиждани досега в световната финансова история. Непосредствено след инвазията санкциите на САЩ, ЕС, Великобритания и Япония ефективно замразиха 300 милиарда долара валутни резерви, които Русия държеше в чужбина.

Въпреки това санкциите позволиха на Русия да използва замразените си чуждестранни резерви, за да плати лихви по държавния си дълг, избягвайки неизпълнение. Хиляди лица, фирми и неправителствени организации са били санкционирани от западните държави. Те включват лица, свързани с руското правителство, както и лица и групи, свързани с вътрешния кръг на президента Владимир Путин.

Западните страни също конфискуваха активи на отделни руснаци, свързани с режима, което доведе до апроприацията на яхти и други луксозни предмети, собственост на руски олигарси. Широк кръг държави се присъединиха към тези санкции, включително държави като Япония и Южна Корея, които исторически са избягвали подобни действия.

В началото на войната няколко големи руски банки бяха отрязани от платежната система SWIFT. Това затрудни тези банки да продължат да обработват плащанията в международен мащаб. Сбербанк, най-голямата банка, първоначално беше изключена от ограниченията, но беше включена в списъка след разкритията за в Буча. Поради значението си за международните енергийни пазари Газпромбанк не е санкционирана.

Най-новият финансов инструмент включва налагането на таван на цените на петрола, предназначен да направи невъзможно Русия да продава петрол над определена цена, като по този начин ограничава щетите, нанесени на световната икономика от недостига на петрол, като в същото време намалява способността на Русия да печали от лошото си поведение. На 4 декември 2022 г. САЩ и ЕС се споразумяха за таван на цената от 60 долара, доста под международните цени за търговия с петрол.

Икономическа война, която ще се проточи

Така Русия и Западът влязоха в титанична битка за финансовото бъдеще на Русия, както и за бъдещето на цялата глобална финансова система. Ефектите ще бъдат широко разпространени както в Русия, така и извън нея, въпреки че въздействието ще бъде по-малко незабавно и по-многопластово, отколкото мнозина се надяваха.