"100-дневната кашлица": Предупреждение за силно заразна инфекция в Европа

Здравни експерти във Великобритания издадоха предупреждение за силно заразна болест, известна като "100-дневната кашлица", която бързо се разпространява в Обединеното кралство. Бактериалната инфекция, която претърпява скок от 250% в случаите, започва със симптоми, наподобяващи настинка, но може да прогресира до продължителни и интензивни пристъпи на кашлица, продължаващи до три месеца, съобщи Fox News.

Агенцията за здравна сигурност на Острова съобщи, че между юли и ноември е имало 716 съобщени случая на коклюш, бактериална инфекция на белите дробове, което е три пъти повече от същия период на 2022 г. 

Д-р Гаятри Амирталингам, заместник-директор на програмите за обществено здравеопазване в агенцията, каза пред The ​​Independent, че броят на инфекциите е намалял по време на пандемията от COVID-19 поради политиките за социално дистанциране и блокиране, но сега отново се покачва, сочат докладите. 

Какво е магарешка кашлица?

Коклюш, инфекция на белите дробове и дихателните пътища, причинена от бактерията Bordetella pertussis, някога е била основен убиец на бебета. Ваксина от 50-те години драстично намалява убийственото й въздействие.

"Преди 60-те години на миналия век, когато предполагам, че започнахме с ваксинирането, е имало епидемии на всеки три години", казва професорът по педиатрия в университета в Бристол Адам Флин пред The ​​Guardian. 

Не само бебетата, но и по-големите деца и възрастните също могат да получат магарешка кашлица. "100-дневната кашлица" може да причини херния, възпалени ребра, инфекции на средното ухо и незадържане на урина. 

Националният институт по алергии и инфекциозни болести във Великобритания подчертава, че магарешката кашлица може да затрудни дишането. Интензивната кашлица може също да доведе до повръщане и възпалени или дори счупени ребра. Тя е предотвратима и е налична ваксина, която може да защити децата и бебетата, напомнят здравните власти в страната.

Повече от 1000 случая на магарешка кашлица бяха са регистрирани в Хърватия само преди две седмици.

"Тези случаи рядко се срещат, но не са изключение. Това, че детето беше ваксинирано, бе и причината заболяването да протече леко", коментира неотдавна д-р Радина Николова от Детско отделение в МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" в Смолян, която още със започване на работа е попаднала на много интересен случай – дете, болно от коклюш, въпреки ваксината, която има. 

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (European Centre for Disease Prevention and Control) описва начините на заразяване, казва кои са хората в най-голям риск и как да се предпазим от коклюш. "Фокус" ви ги показва.

Начини за заразяване с коклюш

Коклюшът се разпространява предимно чрез вдишване на капчици от носа или гърлото на заразени индивиди. Коклюшът може дори да се разпространи от индивид, който има само лека форма на коклюш или от индивид, който е асимптоматичен. Често по-големи братя и сестри и родители, които може да са носители на бактериите, носят болестта у дома и заразяват бебето в домакинството.

Хората в най-голям риск

Коклюшът може да се появи на всяка възраст. Увеличава се броят на възрастни и юноши, които са диагностицирани с коклюш. Понастоящем възрастовите групи с най-често диагностициран коклюш са бебета под една година и юноши между 10 и 20 години. Всички, които не са ваксинирани срещу коклюш с препоръчания брой дози ваксина, са изложени на риск, независимо от възрастта.

За разлика от болести като варицела (варицела) и морбили, е възможно да имате коклюш повече от веднъж през живота си, тъй като антителата, които се развиват след инфекция или имунизация, не траят във времето.

Как да се предпазим от коклюш

Най-важният начин за предотвратяване на коклюш е чрез пълна имунизация. Ваксината срещу коклюш обикновено се прилага в комбинация с дифтерия и тетанус (често в комбинация и с полиомиелит,  Haemophilus influenzae и хепатит B). Първичен курс от три дози ваксина DTaP (дифтерия, тетанус, ацелуларен коклюш) или ваксина DTwP (дифтерия, тетанус, целоклетъчен коклюш) обикновено се дава на възраст между два и дванадесет месеца. Препоръчва се трета/четвърта доза на възраст 11–24 месеца и друга доза между три и шест години.

Съществуват значителни различия между националните имунизационни графици във времето на прилагане на тези дози. Някои страни препоръчват бустери за юноши по време на бременност или скоро след раждане.