Ловците на съкровища отдавна са разбрали, че краят на месец август може да ги превърне в истински милионери. Ако имат метален детектор и много късмет, приказката за Рокфелер може да се повтори макар и в модернизиран вариант. В първите дни след пика на сезона плажовете по Черноморието са превърнати в златна мина от хилядите разсеяни туристи. Крайморските пясъци крият несметни богатства, които чакат да бъдат открити. На няколко педи под пясъка са потънали часовници, мобилни телефони, златни и сребърни накити и дори цели портфейли. Повечето от изгубените вещи са непотребни и евтини отпадъци, сред които преобладават бирени капачки и ръждиви кутии от бира. Някъде сред тях обаче лежат и скъпоценни обеци с диаманти. Това не е плажна измислица, а истинска история, случила се преди две години на плажа край Обзор, кълне се 42-годишен варненски иманяр, известен с прякора Стенли. Случила се с негов колега златотърсач. Младокът, едва 23-годишен, все още се учил на занаята от "старите кучета". Дори си нямал собствен металотърсач, а вземал от приятели назаем. Съдбата обаче избрала точно него и му се усмихнала. Една августовска вечер през 2008 година търсачът на съкровища се пуснал по плажа край Обзор, за да опита за пореден път късмета си. Детекторът изписукал, а младокът запретнал ръкави и разкопал пясъка. Очакваното имане обаче се оказало бирена капачка. След минути отново метален писък, копане и отново тенекия. Така продължил до залез-слънце и точно когато се канел да се прибира, детекторът отново изпищял. Златотърсачът не повярвал на очите си, когато сред разровения пясък проблеснала дамска обеца с висулка, инкрустирана с кристален камък. Макар и потъмняло от влагата, по всичко личало, че изящното бижу е от злато. С треперещи ръце късметлията продължил да копае с надеждата да намери и втората обеца. Разкопал десет метра на дължина и още толкова на ширина, но друго не открил. Отнесъл малкото си съкровище у дома, а на следващия ден изтичал в най-близкото златарско ателие, за да "осребри" находката си. Попитал колко струва, а човекът с тъмен околяр отсреща попитал "кое - златото или диамантът". Историята не казва на колко е бил оценен диамантът или поне разказвачът предпочита да замълчи. Имената на участниците също остават забулени в тайна, защото плажните златотърсачи се движат по ръба на закона. Главният герой с диаманта обаче веднага влязъл в университет и завъртял собствен бизнес. Покрай търговията запазил и страстта си да преравя плажа. Но такъв късмет едва ли ще го споходи втори път през живота му.
Щом дойде краят на месец август, стотици златотърсачи, въоръжени с металотърсачи окупират плажовете. Търсачите на съкровища излизат "на лов" рано сутрин при изгрева на слънцето или късно следобед преди да започне залезът. Времето се избира, за да бъде светло и в същото време да няма много хора по плажа. Екипирани с апаратите и със слушалки на ушите като истински изследователи, те претърсват сантиметър по сантиметър пясъка. Когато машината издаде типичния звук, златотърсачите започват да копаят, за да търсят какво и къде е заровено. Най-запалените плажни иманяри си носят специални сита, с които пресяват старателно пясъка, за да не пропуснат нищо.
Хората с детекторите не обичат да споделят дори и с "колеги" какво са намерили, защото са суеверни и вярват, че късметът ще ги прескочи, ако много говорят. Избягват да казват и колко вадят на месец от "златотърсачеството", но твърдят, че от това не се забогатява. Освен ако не намериш диамант. Но пък такъв късмет се случва веднъж на сто години, защото хората, които имат диаманти, не ги носят и на плажа не са никак много. През август е урожаят в този занаят, но иманярите не спират да търсят дори и през зимата. През мразовитите дни най-често се претърсва мократа част на ивицата, точно където се плисват вълните. Точно това е мястото, където бурното море изхвърля потънали във водата съкровища. Тогава обикновено търсачите намират колиета, гривни и пръстени. Най-често се намират брачни халки, изгубени в морето. "Хората влизат да се къпят с пръстени и други бижута. От водата обаче кожата се сбръчква и обиколката на пръстите доста се свива и така пръстените незабелязано се изхлузват. Веднъж изтървани в морето, не могат да се открият, докато то не ги изхвърли. Гривните и синджирчетата пък се късат от силата на вълните и така остават на дъното", обясняват запознати с този екзотичен бизнес.
Източник: в. "Монитор"