Защо не се препоръчва да караме със зимни гуми през лятото? Ето как да различим едните от другите
Когато настъпи лятото, температурата и пътните условия се променят. И въпреки, че изглежда съвсем логично да смените гумите на колата си при смяна на сезона, не всички шофьори успяват да направят това навреме.
Как се различава зимната гума от лятната?
Зимната гума трябва да бъде маркирана със символите "M+S“ или "M&S“ или "M·S“. Производителят на зимна гума, в допълнение към определената задължителна маркировка, може да нанесе допълнителна такава във формата на снежинка на фона на триглав планински връх.
Разлики в състава на каучука
При производството на различни елементи на гумата се използват каучукови смеси с различни свойства и предназначение. Смесите за зимни гуми трябва да бъдат такива, че конструктивните им елементи да запазят максимално своята ефективност в температурния диапазон, характерен за определена климатична зона. Обикновено това означава от +10°C до -45°C.
За разлика от зимните гуми, каучуковите смеси на летните гуми трябва да осигуряват ефективна работа на гумата при температури до +55°C. При положителни температури, близки до 0°C, функционалните характеристики на каучуковите смеси за летни гуми значително намаляват, а при отрицателни температури рязко се влошават.
Разлики в шарката на протектора
Зимните гуми имат протектор, адаптиран за зимни условия на работа. Той е по-дълбок, елементите му са по-големи, самата структура е по-разредена. Многобройни тесни ламели (стеснени канали), чиято ширина е 5-10 пъти по-малка от ширината на останалите канали на протектора, ориентирани в различни посоки, повишават управляемостта на автомобила и ефективността при спиране върху сняг и лед, увеличават сцеплението на гумата и спирачната ефективност на автомобила по зимен път.
Каналите на протектора на зимната гума обикновено са по-широки и по-дълбоки от тези на лятната гума. Рисунъкът на зимния протектор трябва да осигурява не само ефективно оттичане на водата, но и отстраняване на сместа от сняг и вода (снежно-водната киша) от контактната зона на зимната гума с пътя. В допълнение, протекторът на някои модели зимни гуми може да бъде оборудван с шипове против плъзгане.
Производителят на гумата трябва да предостави в индикаторите на шарката на протектора, че е достигната границата на износване, което ще помогне на водача навреме да разбере, че дълбочината на протектора е вече минимално допустимата и използването на такава гума трябва да бъде незабавно прекратено. За зимна гума на лека кола, която се използва върху заледени или заснежени пътни настилки, обикновено тази норма е 4 милиметра.
Рисунъкът на протектора на лятна гума е проектиран, като се вземат летните условия - обикновено това са добри пътища, високи скорости, повишени изисквания за комфорт на шофиране, ефективност и пробег. Броят на ламелите в протектора на лятна гума е значително по-малък, отколкото в този на зимната. Протекторът на лятна гума не може да бъде оборудван с шипове против хлъзгане. За лятна гума на лека кола нормативно установеният стандарт за оставаща дълбочина на грайфера, при достигането на която лятната гума трябва да бъде извадена от експлоатация, е 1.6 милиметра.
Последици от използването на зимни гуми през лятото
Зимните гуми подобряват сцеплението върху заснежени и заледени пътища. Ако използвате зимни гуми на сухи пътни настилки, може да срещнете влошаване на управлението на превозното средство, увеличен спирачен път, повишен риск от аквапланинг (плъзгане върху вода), прекомерно генериране на топлина в гумата, по-бързо износване на протектора и доста високо ниво на шум.
Те обикновено са по-тежки от летните гуми с подобен размер, дълбочината на каналите и наситеността на ламелите в рисунъка на протектора са по-големи, което води до влошаване на такова важно за шофьорите свойство на гумата като горивната ефективност, пише actualno.com. Като имат предвид това, производителите на гуми обикновено препоръчват замяната на зимните гуми с летни, ако средната дневна температура на въздуха надвишава +7°C.