В различните краища на България тези дни носят различни имена: На места в Южна България пък дните не са три, а са цяла седмица до 20 юли. Хората я наричат Запалена неделя. Но във всички краища това са дни, в които не се захваща никаква работа. Не се ходи на полето да не се подпалят нивите, не се работи къщна работа и не се бара огнището, да не изгори къщата и добитъка. Дните се честват като празник на огъня и се изпълняват обреди срещу него.
В миналото: На първия ден се загасял огъня в огнището. Вярвало се, че огънят е свещен и с времето намаля магическите си свойства. За това трябва да се подновява веднъж годишно а именно на 17 юли.
Подновяването се извършвало от двама братя близнаци или носещи еднакви имена само двамата в селото. Събличали се голи и започвали да претриват клонки за да пламне огън. После цялото село го прескачало за здраве. Всеки си взимал огън и подновявал своя, в огнището на къщата.
По това какви са дните се гадаело каква ще е зимата. Колкото по-топло е на горещниците, толкова по-люта ще е тя. Молитвите по време на горешниците са за дъжд, но понякога се случва и да са за суша Дните се смятат за празник на всички, които боравят с огън - ковачи, железари, грънчари, хлебари. След горещниците започват "седянките" и сгледите.
Източник: Hera.bg