За да не прорастват и загниват – дръжте ги в хладилника

За много българи е практика да купуват по 20-30 килограма картофи през есента, за да ги имат на разположение през зимата. За да се запазят свежи, картофите трябва да се съхраняват на тъмно и хладно място, като маза или килер. Идеалната температура е между 4-10° C, като ниските температури предотвратяват покълването, а тъмнината помага да се избегне появата на зелен цвят, който може да е индикатор за токсина соланин.

Един нестандартен, но ефективен метод за съхранение на картофи е да се държат в отделението за зеленчуци в хладилника. Този метод може да е особено полезен за хора, които купуват малки количества. Температурите в хладилника забавят прорастването и предпазват картофите от разваляне. Така може да се избегнат неприятните изненади с влошено качество и гнилостен мирис. На всеки от нас се е случвало да тръгне да бели прогнил картоф и да го лъхне миризма, по-лоша и от тази на развалените яйца.

Без картофи част от зимните манджи са невъзможни. Слагаме ги в гювеча, в мусаката, ползваме ги за гарнитура на пържолките и кюфтетата. Правим си и картофена салата.

Те са много повече от основен въглехидратен източник. Те съдържат витамин C, витамин B6, калий, магнезий и малки количества желязо и протеини. В студените месеци, когато тялото се нуждае от повече енергия и витамини, картофите могат да бъдат основа на множество топли ястия, които освен засищащи, подсилват имунната система. Картофите са универсални и могат да се използват в супи, яхнии, печива, пюрета и дори салати, като всяко ястие придобива онова усещане за домашен уют, което ни е така нужно през зимата.

Да разгледаме този зеленчук и в исторически план. Картофите са един от най-разпространените и полезни зеленчуци днес, но малцина знаят, че техният дом е Южна Америка. Първите доказателства за отглеждането им датират от над 8 000 години в днешно Перу и Чили, където местните народи са култивирали този кореноплод заради високата му хранителна стойност. В Европа картофите пристигат през XVI век, след като испанците ги пренасят по време на своите експедиции. Въпреки първоначалното недоверие, постепенно те се превръщат в основна храна в много страни, включително и у нас, благодарение на устойчивостта си и високата си хранителна стойност.