Wingtech, Huaqin, Longcheer, Tinno - говорят ли ви нещо тези имена?

Wingtech, Huaqin, Longcheer, Tinno - говорят ли ви нещо тези имена? Звучат като марки китайски преноси радиа, продавани някъде в началото на новия век на "Илиянци", но всъщност това са някои от гигантите на автомобилната индустрия. Не ги познавате, защото не сте техни клиенти.

Те работят със Samsung, Xiaomi, Lenovo/Motorola, Huawei и кой ли още не. Много е вероятно "марковият" смартфон в джоба ви да е излязъл от завод на някоя от тези компании със смешни имена.

Така наречената ODM (original device manufacturer) индустрия остава в сянка, но тя расте непрестанно.

Що е то?

Моделът на ODM компаниите в света на Android може да бъде много прост, но не е задължително. Те имат собствено портфолио от базови дизайни, които могат да се персонализират от клиента - какъв ще е екранът, колко камери ще има, каква батерия ще се сложи и, в крайна сметка, какви софтуерни екстри ще са налични, колко пари ще струва.

След като моделът е "създаден", идва редът на завода на ODM фирмата да го произведе под бранда на този, който си плаща, разказва money.bg. В някои случаи, обаче, клиентът идва със свой готов дизайн (собствен или възложен на трета компания), който директно отива на поточната линия. Както казахме по-горе, не винаги е просто.

Това аутсорсване на развойната и най-вече на производствената дейност позволява дадена компания да разгърне богато портфолио от устройства без да прави огромни вложения в собствени разработки инфраструктура за производството им. При нормална организация на бизнеса никой не би могъл да вади сякаш през 10 дни по един нов модел смартфон.

Обикновено по-известната компания прави на 100% сама флагманите си, а бюджетните модели се поръчват на някой друг. При моделите от висок среден клас, често поръчителят прави дизайна, но след това го предоставя за производство на подизпълнител.

Последното е начин на работа и на Apple - те проектират всеки iPhone и iPad и след това компании като Foxconn, Wistron, Pegatron или Compal ги произвеждат.

Наистина масово явление

Няма смартфон с ODM произход, на чиято кутия да пише "Вие всъщност не си купувате Xiaomi/Samsung/Huawei" или нещо от този сорт. Доказването на произхода на устройството е на моменти трудна задача, ако нямаш поглед върху индустрията.

Именно това дава Global Smartphone ODM Tracker на CounterPoint. В последното си засега издание - за първото полугодие на 2023 г., той показва една доста нерадостна картина, в която само Apple и Google разработват самостоятелно 100% от доставените си устройства.

За сравнение, при Xiaomi има 60% ръст в тази категория... от 10% до "цели" 16%. Всички останали доставени смартфони са "рожба" на инженерите от други компании, най-често - Longcheer.

При Samsung над една четвърт от смартфоните всъщност са чужда разработка, при Lenovo (Motorola) са главозамайващите 89%. При Huawei също над половината доставени смартфони не са дело на развойния екип на компанията.

Когато говорим за производството, Xiaomi вадят от собствени заводи само 3% от смартфоните си. 66% са разработени и произведени другаде, а 30% са от подизпълнител, който не е правил дизайн. Според различни информации от индустрията, тези 3% са флагманите като Xiaomi 14, а в 30-те процента влиза масовата серия в средния клас Redmi Note, която е разработена от Xiaomi, но не се произвежда от компанията.

При Samsung има доста ясен модел, в който или компанията изцяло поема разработката и производството, или ги оставя на 100% на външна фирма - няма го междинният вариант.

Интересна е разбивката за най-популярните устройства с ODM произход, която върви няколко години назад:

Samsung Galaxy A04 - Wingtech;

Samsung Galaxy A14 - Huaqin;

Redmi Note 11 LTE - Longcheer;

Redmi 10A/C - Longcheer;

Redmi 12C - Huaqin

През годините виждаме също Motorola Moto G и Moto E, различни генерации на Realme, Oppo A и Honor смартфони. Няма начин лесно да се разбере кой от моделите е изцяло ODM разработка и кой просто е произведен в завода на ODM компания.

Защо това може да бъде проблем?

По принцип, няма нищо лошо в това дадена смартфон компания да използва допълнителен капацитет, за да може да отговори на търсенето на пазара - все пак именно по този начин смарт устройствата станаха масово достъпни. Дяволът, обаче, е в подробностите.

Скрити за всички остават договорите между известните компании и ODM партньорите им. Не е ясно, например, по какъв начин поръчителят е ангажиран в избора на хардуерни компоненти и в качествения контрол на изработката.

Системният софтуер наглед е еднакъв при всички модели на дадения бранд, но от физическия производител може да зависят драйверите и различните оптимизации на ниско ниво. Ако по договор тези програмни елементи не се предоставят на поръчителя, може да се окаже трудно, бавно или невъзможно да се отстраняват бъгове или пробиви в сигурността и да се надгражда версията на операционната система.

Даже и да ги има, поддръжката на понякога над дузина чужди хардуерни платформи е наистина гигантска задача. Последното е сред водещите причини актуални телефони от нисък или среден клас да имат само по няколко ъпдейта в рамките на целия си "живот".

Така потребителите се оказват в положение, в което най-голяма сигурност носи покупката на флагман - а смартфоните точно в този ценови клас през последните години се оскъпиха значително. Другата алтернатива е свързана с повече събиране на информация преди влизането в магазина - а четенето на ревюта и спецификации не е сред любимите неща на масовия купувач.