Ваня Джаферович с разтърсващ разказ за детството си
Бившият футболист на Локомотив (София) Ваня Джаферович написа разтърсващ разказ за детството си в личния си профил във Фейсбук. Хърватинът разказва за баща си, за дядо си, за войната, за уроците на живота. Публикуваме текста без редакторска намеса:
“Застанете тук деца" - каза преди 30 години Перо, приятел на майка ми и баща ми. “Искам да ви направя една снимка, която ще ви остане като спомен за цял живот. “
Беше толкова вдъхновен, но аз изобщо не разбирах ентусиазма му тогава. Само няколко месеца преди това, баща ми и дядо ми преминаха през моста, който дели Босански и Славонски Брод, а всичко, което някога сме имали, беше загубено от другата страна на реката.
Нашите животи, мечти, спомени..
На снимката сме аз и сестра ми, а на заден план се вижда събореният мост между двата града, които до тогава бяха като едно цяло.
“Метафора" - каза Перо - “това е метафора, която ни показва, че въпреки всичко животът продължава, а няма нищо по-ценно от човешкия живот, защото ако сме живи, ще продължим да създаваме живот и спомени.
Изпитвах страшен гняв, който и до ден днешен усещам дълбоко в себе си, когато отида там, а днес за пръв път отидох с децата си на това място.
“Тати, какво е там?" - попитаха ме те
“Там тати е роден, там е моят дом" - отговарям аз
“А защо не сме ходили там?" - продължават те
Опитам се да намеря думи, но не ми се получава. Как да обясня на децата ми всичко, което ми се е случило, а не знам дали и искам все още.
“Защото вече нямаме никой там" -отговарям
Сядаме на кея тримата и мълчим.
Поглеждам към моста.
Понякога имам чувство, че завинаги съм останал на този мост. Затварям очите и виждам баща ми. Вървиме бързо тримата със сестра ми. Държиме се за ръцете, стискаме силно.
“Още малко и ще сме там" - казва той, облечен в униформа
Стигаме до края на моста, където е хърватската страна. Там ни чакат нашите семейни приятели. Прегръщаме се с татко. Поглеждам го с влажните си очи и мълча.
“Всичко ще бъде наред Ваньо мой, всичко ще бъде наред" - казва неубедително, целува ме по бузата и тръгва на обратно.
След това вече не си спомням нищо.
Дали съм останал там завинаги и това, което живея в момента е просто мираж, идеализирана версия на моето минало?
Отварям очите и поглеждам Леа и Бо.
Сега разбирам Перо. Мостовете пак са изградени, животът продължава, но с нови главни герои, които създават живот и спомени, както за мен, така и за самите тях.
“Как си тати" - попита ме Леа
“Супер съм тати, всичко е наред.. Всичко наистина е наред" - отговарям аз и се усмихвам
Отивайки към колата, се обръщам още един път и въздишвам.. мисля, че съм готов.
Май е време да премина от другата страна на моста.. време си е!".