В последно време сме като клошарите – навличаме всички дрехи, с които разполагаме

Преходният сезон е тук, и усещането е като да живеем в нещо като метеорологично "лабораторно упражнение". Сутринта започва с мразовит студ – температури около нулата, които ни принуждават да се увием в зимни якета, шалове и шапки. После, когато слънцето изгрее, нещата бързо се обръщат. Обедните часове предлагат рязък контраст, достигащ 15–17 градуса. И ето ни – носим слоеве дрехи, които не смеем да свалим, за да не останем неприятно изненадани от внезапно захладняване.

Стигаме до комичния образ на хора, облечени за "всички сезони". Това често се превръща в непрекъснато манипулиране на слоевете дрехи, които са на разположение – като истински "клошари" в търсене на баланс между комфорта и температурните амплитуди.

През първите часове на деня, когато външният свят е още в хладния си облик, тялото ни активира терморегулаторните механизми, за да се справи със студа. През този период нашият метаболизъм може да се ускори, а кръвоносните съдове да се свиват, за да задържат топлината в централната част на тялото. За съжаление, ако излезем на студено без достатъчно защитно облекло, може да изпитаме дискомфорт, изстиване на крайниците и дори риск от простуди. Тялото ни усеща всяка промяна на температурата като фактор, който влияе на имунната система, която реагира на студа със свиване на кръвоносни съдове.

Но когато слънцето започне да огрява, а температурата нараства до по-топли стойности, органите и системите ни се настройват за ново предизвикателство. Промените в температурите могат да доведат до различни усещания, които колебаят от дискомфорт до радост. Кожата ни започва да се разпуска, а мускулите се адаптират, преминавайки към по-еластично състояние, благодарение на добрата циркулация на кръвта, която се активира. Студът ни стяга, докато топлината ни отпуска.

Това, че в такива моменти облеклото ни често преминава през няколко етапа, като носим всички възможни слоеве дрехи и се чудим дали да пием топъл чай или да си вземем сладолед, не е случайно. Ситуацията е хем комична, хем напълно разбираема от физиологична гледна точка. В този контекст можем да говорим за физиологичния феномен на "температурния стрес", който предполага не само физическо, но и психическо адаптиране към бързо променящите се климатични условия. Често наблюдаваме как в подобни амплитуди човек се чувства емоционално и физически разкъсан между две противоположни крайности.

Съществува също така и "синхронизация" на организма със сезонните промени, особено когато времето преминава през такъв драматичен контраст. Когато слънцето настъпва след хладната сутрин, психическата настройка може да премине от усещане за малко понижен енергиен резерв към освежаваща активност и жизненост. Това кара хората да чувстват не само външната температурна промяна, но и да се отдават на мигновени желания — като този въпрос за топъл чай или сладолед, които често се появяват в ума ни като контрасти към усещанията, които преживяваме.

Съществува много по-дълбок научен контекст, който стои зад тези наши реакции — свързан с това как климатичните амплитуди наистина формират нашето здраве, поведение и начин на живот. Температурните амплитуди не само променят физиологията, но също така изискват от нас да се адаптираме към новия ритъм на живота, дори да изглежда, че сме разкъсани между "зимата" и "лятото".

Това явление не е само метафора, а биологичен факт. И колкото повече се адаптираме към тези предизвикателства, толкова повече осъзнаваме, че тяло и ум трябва да работят в синхрон, за да се справим с ежедневните изненади, които ни предлага природата.