Учените разкриха една от най-интригуващите загадки на нашето време

Сред най-интригуващите загадки на нашето време е 819-дневният календар, използван от древната цивилизация на маите. Загадка, която в продължение на много години озадачаваше близки и далечни учени, антрополозите от университета Тюлейн може би най-накрая разгадаха тайните му.

Дълго време изследователите подозираха, че календарът на маите е следвал астрономически събития, по-конкретно движението на планетите на нощното небе, наблюдавано от Земята, известно като "синодични периоди" на планетите. Синодичният период е времето, за което една планета се появява на едно и също място на нощното небе, когато се наблюдава от Земята.

Според проучване, публикувано в Ancient Mesoamerica, циклите в календара на маите обаче обхващат много по-голям период от време, отколкото учените са смятали досега. Антрополозите Джон Линдън и Виктория Брикер откриват, че при увеличаване на дължината на календара до 20 периода от 819 дни се появява модел, който съвпада със синодичните периоди на всички видими планети, сред които Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Преди това откритие изследователите са смятали, че календарът се отнася за четири цикъла от 819 дни, но този времеви интервал не е съвпадал добре със синодичните периоди на всички планети, които могат да се видят с невъоръжено око. Оказва се, че са необходими 20 цикъла от 819 дни, което е около 45 години, за да може календарът да съвпадне със синодичните периоди на всички видими планети.

В рамките на тези 20 цикъла всяка планета преминава през определен брой синодични периоди цял брой пъти: Меркурий - на всеки цикъл, Венера - на всеки 5 цикъла, Сатурн - на всеки 6 цикъла, Юпитер - на всеки 19 цикъла, а Марс - на всеки 20 цикъла. Въпреки че всеки синодичен период е по-кратък от 819 дни, само Меркурий има синодичен период, който се случва цял брой пъти в рамките на един цикъл. Чрез комбиниране на циклите става възможно да се предскаже разположението на планетите на небето, пише hicomm.

Линден и Брикер предполагат, че това знание е свързано и с важни дати и празници в културата на древните маи. Те пишат:

"Вместо да се ограничат до една планета, астрономите на маите, създали 819-дневното броене, са си го представяли като по-голяма календарна система, която може да се използва за предсказване на синодичните периоди на всички видими планети."

Това изследване е от решаващо значение за разбирането на начина, по който древните маи са изучавали астрономията, и е част от продължилия десетилетия стремеж да се разбере сложността на календарите на древните маи. Разкривайки загадката зад 819-дневния календар, антрополозите получиха ценни сведения за астрономическите познания и практики на древната цивилизация на маите.

Това откритие също така подчертава напредналото разбиране на маите за нощното небе и как те са използвали тези знания, за да създадат сложна календарна система, която не само е проследявала времето, но и им е позволявала да предвиждат позициите на видимите планети на небето.