От миналата седмица оперната певица, обиколила престижни европейски сцени, е в Бургас и репетира партията на Турандот от едноименната опера на Пучини. Режисьор на постановката е Нина Найденова, а диригент - Найден Тодоров. Премиерата е на 27 февруари и за Баясгалан това ще е 95-ото изпълнение на ролята.
Днес репетициите минават на сцена, с декор и костюми. Властната принцеса ще бъде облечена според класическата визия на художничката Цветанка Стойнова - тъмнозелена рокля с широки ръкави, без бижута, но с корона на главата.
„Съгласих се да дойда в Бургас не само защото по това време нямам ангажименти в Софийската опера, но и защото си спомням работата ми тук преди 2-3 г. в „Набуко". Докато пътувахме насам с Косьо /тенора Костадин Андреев - б.а./ само за това си говорехме, за хора, оркестъра, солистите... Това, нашето, е професионална болест. Ние, творците, сме като хамелеони, лесно се нагаждаме и приемаме всичко, което ни предложат. Влизам в хотела само да се наспя, друго не ме интересува, в главата ми е само ролята", разказва певицата по повод втория си престой в Бургас. Срещата ни минава в гримьорната между сутрешната и следобедната репетиция, които според солистката и този път текат ползотворно, всеки е отдаден на работата си, подходът е чисто професионален.
Турандот е възлов момент в кариерата на Дашням, специалистите я определят като коронната й роля. Тя е пяла още десетки партии - в „Селска чест" от Маскани, „Макбет" от Верди, но казва, че има особен афинитет към музиката на Пучини. Дебютът й е в „Тоска" през 1997 г. в Старозагорската опера, а неотдавна е изпълнила в Софийската опера ролята на Минни от малко познатата му произведение „Момичето от златния Запад", постановка на Пламен Карталов.
Баясгалан в превод от монголски значи радост, а фамилията Дашням не се превежда, тя идва от тибетски и е име на един от многото богове. Монголката казва, че е от поколението, което изпитва някакво западно влияние - и това личи по имената, дрехите, избора на професионален и житейски път. Наследила е таланта на майка си да пее и когато дошло време да реши къде да продължи образованието си, не се колебала. Преминала през трите тура на прослушване, където в списъка със 70 кандидати заела трето място. Тогава между Москва и София избрала българската столица, защото харесвала как пеят завършилите там нейни сънародници.
През 1986 г. монголката идва у нас и преди да учи пеене при проф. Константин Карапетров, минава едногодишен курс по български език.
„В групата бяхме 11 чужденци, имаше от Белгия, Израел, Алжир, Кипър. За нас, 5-имата монголци, беше най-лесно, защото знаехме руски, а и ние имаме кирилица. Бързо учехме, но пак имаше трудности, обърквахме се на близките по звучене думи - червено и черно, слизане и излизане. Отдавна мисля и сънувам на български, даже изпитвам затруднения с монголския, почти не го упражнявам вече".
Знаменателна за Баясгалан е срещата й с голямата певица Гена Димитрова. При нея изкарва майсторски клас и след това остават завинаги свързани. Учи я как правилно да диша на сцената, как да се държи актьорски.
„Уж дребнички детайли, а най-важните. Личната ни връзка продължи и след курса, до смъртта й. Възприемаше ме като своя дъщеря. Никога няма да забравя грижите й - гладна ли си, облечена ли си, това лекарство вземи... Не беше високомерна и за всички ученици беше повече от съкровище. Дъщеря й ми се обади по телефона да съобщи, че е починала и оттогава вече 3 г. участвам във възпоменателните концерти", с почит разказва ученичката.
Близо десетина години са нужни на Баясгалан Дашням да докаже, че има таланта и волята да бъде №1. Дълго време я гледали с недоверие, докато през 2002 г. влиза в състава на Софийската опера, благодарение на тогавашния директор Христина Ангелакова. Всеотдайният труд и непрекъснатото доказване в годините днес дават основание на певицата да смята, че е успяла, че в театъра я приемат безрезервно.
Източник: в. "Фактор - Бургас"