Някои учени казват, че той е по-сух и от най-сухата пустиня на нашата планета. Това е интригуващо, предвид факта, че Луната вероятно се е формирала, след като космическо тяло с размерите на Марс се е ударило в планетата ни преди няколко милиарда години. Не е съвсем ясно как значително по-голямо количество вода е останала на Земята.
Предишни изследвания предполагат, че част от водата се е освободила от отломките на сблъсъка преди образуването на Луната, но ново проучване разглежда събитията под различен ъгъл. То предполага, че водата и други летливи вещества са останали на нашата планета заради начина на формиране на Луната.
"Започнахме със съществуваща компютърна симулация на образуването на Луната от орбитиращ около Земята диск, произведен от гигантския сблъсък," казва Робин Канъп, астрофизик от Югозападния изследователски институт в САЩ.
"Комбинирахме модела с модели на промените на химичния състав и температурата на материала в диска с течение на времето." Симулацията показва, че в рамките на този процес Луната е "събрала" половината си маса от разтопен материал, кондензирал във вътрешните части на диска, които са разположени между Земята и орбитата на спътника. С нарастването на протолуната, натрупването на такъв материал е продължило, заради което орбитата й около Земята се е разширила.
"С отдалечаването си Луната не е могла повече да акумулира ефективно материал от вътрешния диск, който е бил асимилиран от Земята, добавя Канъп.
"Открихме, че този преход е протекъл преди кондензацията на летливите елементи, затова втората половина на лунната маса се е образувала от беден на летливи елементи материал."
Случайно публикацията на екипа на Канъп съвпада с публикуването на статия в журнала Science, която предполага, че поне част от водата на Земята произхожда от вулканичните скали, а не е донесена от комети на повърхността.
Канъп признава, че моделът й има някои ограничения. Не става ясно, например, защо според този сценарий на Луната има толкова големи залежи от цинк. По думите й следващо проучване ще бъде насочено към произхода на земния спътник.