Учени: Светът ще свърши след 90 секунди

Учени от Принстънския университет настроиха своя "Часовник на Страшния съд“. Той е толкова близо до полунощ (б.р. - когато ще дойде своеобразният край на света), колкото никога досега. Учените дават за пример действията на Русия по отношение на ядрените оръжия на фона на нейната инвазия в Украйна, войната в Газа на Израел с ядрено оръжие и влошаващите се климатични промени като фактори, движещи към глобална катастрофа.

Бюлетинът на атомните физици, както и миналата година, настроиха часовника на символичните 90 секунди до полунощ - теоретичната точка на анихилация и глобална катастрофа. Учените свериха часовника въз основа на "екзистенциалните“ рискове за Земята и нейните хора: ядрени заплахи, изменение на климата и разрушителни технологии като изкуствен интелект и нови биотехнологии.

"Часовникът на Страшния съд" е създаден през 1947 г. по време на напрежението от Студената война, последвало Втората световна война, за да предупреди обществеността колко близо е човечеството до унищожаването на света. Каза се, че зловещите тенденции продължават да сочат към катастрофа заради факта, че Китай, Русия и Съединените щати харчат огромни суми пари за разширяване или модернизиране на своите ядрени арсенали, увеличавайки риска от ядрена война.

Изменението на климата беше добавено като фактор при сверяването на часовника през 2007 г.

"Светът през 2023 г. навлезе в неизследвана територия, тъй като претърпя най-горещата си година в историята и глобалните емисии на парникови газове продължиха да нарастват. Както глобалните, така и температурите на морската повърхност в Северния Атлантик счупиха рекорди, а антарктическият морски лед достигна най-ниската си дневна степен от появата на сателитни данни." съобщават учените в своя доклад.

Учените казаха, че докато 2023 г. е била рекордна година за чиста енергия с нови инвестиции от 1,7 трилиона долара, инвестициите в изкопаеми горива възлизат на близо 1 трилион долара. За тях настоящите усилия за намаляване на емисиите на парникови газове като "крайно недостатъчни, за да се избегнат опасни човешки и икономически въздействия от изменението на климата, които непропорционално засягат най-бедните хора в света“.