- На плажа май това лято не се забелязват мацки по монокини, Стояне? Нито пък наши "гларуси" да обикалят с явни мераци чадърите?
- Няма ги вече добрите стари "гларуси" по морето! Ей, едно време какво беше... Като си спомня какви спасители свалячи от класа бяхме ние. А сега младоците хич не го умеят този занаят.
- Защо? Какво им липсва на момчетата?
- Първо, те не знаят езици. Второ, чакат от мацките те да са активната страна. Така не става, бе, колеги! Язък ви за анаболите, дето ги гълтате с шепи. И за тежестите, дето вдигате. Мускули правите. Добре, ама като им изчезне мъжествеността на някои други крайници на човешкото тяло? Ще си говорим тогава, нали!
- Е, погледни твоите спасители какви хубави тела са отгледали!
- Стига да не си ги бръснат и да се правят на "меки китки". Колкото до мадамите, най-секси си остават нашенките и рускините.
- По-точно невръстните рускинки?
- О, чакайте! Срещал съм дори 30-годишни, но запазени.
- Чудно как си останал ерген при толкова прелестна женска плът край тебе?
- Когато бях на 21, се запознах на плажа с една Алена - момиче за чудо и приказ. С черна коса и сини очи. Отидох чак в Чехия при нея. Аха да подпишем, и колеги ми викат: "Луд ли си, бе, Стояне! Да се връзваш, без да си любил поне още сто жени". Послушах ги тогава. За добро ли, за лошо ли, не знам.
- За добро? Та ти вече си бая на възраст, а нямаш ни дете, ни коте?
- За детето никой не знае, може и да имам. Господ, който гледа отгоре, винаги е бил добър към мене.
- Много народ ли има сега по морето?
- При нас е истинска лудница. Имам усещането, че тук, на плажа, никой не мисли за икономическата криза. Сякаш тя е някаква измислена история. Всичко живо се плацика в морето и събира тен. В това многолюдие обаче екипите ни си отварят очите на четири да не се случи нещо фатално. Защото някои почиващи нито поглеждат цвета на знамето, нито пък им пука, че след 2-3 водки не се влиза във водата. А си има и просто хора блейки. Шарен народ, какво да се прави.
- Колко души си спасил от удавяне?
- Около 200, шест-седем направо върнах от отвъдното, втори живот им подарих. Наложи се да им правя обдишване в морето, върху самите вълни. Иначе ги губехме...
- Някой сети ли се после да ти благодари?
- Само един уж щеше да ме кани у тях, но забрави. Вижте, нашата професия, на реаниматорите, е най-животоспасяващата. И същевременно най-неблагодарната. Помня, като спасявах бай Атанас от Пловдив. Възрастният човек изглежда направи инфаркт в морето. Половин час го обдишвах уста в уста на брега. Хората на плажа взеха да подмятат: "Остави, Стояне, не виждаш ли, че човекът вече си е отишъл". Но аз знаех, че бай Атанас няма да се откаже лесно от живота и продължавах да го обдишвам. Когато дойде линейката , той вече дишаше сам. Но удавниците не си спомнят за нас, спасителите. Когато аспирират вода, те нищо не осъзнават. После се сещат само за лекарите.
- И нито един смъртен случай няма в цялата ти професионална биография?
- До края на живота си няма да забравя една студентка от Велико Търново. Много хубаво момиче. Бяхме заедно вечерта на дискотека и там тя взе, че се запи с едни бармани. Оставих я и си тръгнах. Но в 4 ч през нощта ме будят. Ставай, викат, някой крещял за помощ от морето. А то - огромни вълни и мрак, с нож да го режеш. На сутринта морето изхвърли тялото на студентката.
- Какво би могъл да направиш?
- Никога, ама никога няма да си простя, че я оставих в компанията на барманите, които явно бяха решили да се къпят в морето. Сега момичето щеше да е живо.
- С какво ще запомниш лято 2009-а?
- С многото загубени деца. Не минава ден да не пропищи някоя майка на плажа: "Олеле, детето ми го няма!" Ами защо не си гледате малчуганите, бе, жени? А се занимавате с глупости. После пълна паника.
Миналата седмица вдигнахме на крак с помощта на радиостанциите седемте ни поста, пет пъти тичахме по плажа като луди да търсим малчугани. Най-често се губеха русначета и полячета. Е, намерихме ги, а едно момиченце сладко си спеше в лодка на пясъка.
- Нали всички са живи и здрави?
- Слава, Богу! Но пък инциденти ще ни държат дълго влага. Едно дете скочи от мостика, ей-там в дълбокото, поне 2,30 метра е. То, горкото, не може да плува. Хванаха го две от момчетата ни, извадиха го живо. Най ме беше яд, обаче, на една баба от София, накичурена цялата със злата. По ръцете, по шията...
- С какво те ядоса "златната" баба?
- Пратили я младите на море с три деца. Тя пък взела, че оставила едното внуче, много сладко дебеличко детенце, без надзор. И се пъне да надува гумено дюшече на пясъка. А момиченцето, не му давам повече от три годинки, смело си влиза в морето и почва да се дави. Вече аспирира вода в дробовете, когато колегата Запрян Аргиров го изнесе на пясъка и започна да го обдишва. Детето повърна, проплака, а бабата като почна да прегръща Запрян, впи ръце във врата му и не ще да го пусне.
- Във вашата професия една минута може да се окаже фатална!
- Каква ти минута! Най-лошото е, че удавниците не викат, това го правят успешно само ромчетата. Другите се панират от ужас и ние, спасителите, понякога не можем да разберем, че някой се дави. Много опасни са водните колела. Свирим подир тях като луди. Но ефект - малък.
Имахме един инцидент с цяло семейство. Колелото им попадна във водовъртеж, въпреки че ги предупреждавахме. Но успяхме да ги довлечем до брега. Че като се разлюти съпругата, такива шамари завъртя на мъжа си, че той се вдърви от ужас. А всичко живо наоколо се стъписа. Това е животът.
- А не ви ли викат на помощ без нужда?
- О, колко пъти виковете от морето са лъжливи. Е, всичко друго разбирам, но това не мога ! Как е възможно един нормален човек да си прави такива дебелашки шеги, когато толкова хора дебнат за живота на почиващите. И хеликоптер, който каца не на земята, а се приводнява, вече ни дадоха на разположение. Лошото е, че лодки нямаме, но това е друга тема.
- Хващате ли понякога младежи да правят секс на плажа?
- Има един шатри на пясъка, ей там, в края на плажа. Денем пазят сянка, но нощем младите ги оползотворяват да правят любов. Сутрин събираме презервативите. Но пък в интерес на истината някои любовчии оставят и почерпка за спасителите. Ту намерим дори неотваряна кутия с шоколадови бонбони, ту някоя и друга бутилчица с алкохол.
- Сигурно попадате на интересни вещи, забравени под чадърите или загубени в пясъка?
- Веднъж намерих един обков на дървен кораб, плавал сигурно преди 300-400 години. Веднага потърсих Божидар Димитров да му го дам, но така и не успях да го открия.
-Злато, пари не намирате ли?
- Рядко. Едно от момчетата попадна на масивен златен пръстен в пясъка. И досега си го носи. Но мене ми е мъчно, че не се прави достатъчна реклама на нашето Черно море. Всеки го плюе, че било мръсно.
- Как да не е мръсно!
- Добре, де! Като е така, защо идвате да се къпете в него? Морето не държи в себе си лоши неща затова изхвърля и труповете. Но на нашето Черноморие я няма италианската медуза, която щипе адски. Вярно, вълните носят водорасли. Естествено е, това да не е дестилирана вода. Морето си е жив организъм!
Колкото и невероятно да звучи, но в нашето Черно море има дори пъстърва. Още преди 30 години ехтиологът Иван Лахнев завъди канадска пъстърва около остров Св. Иван до Созопол. И ловяхме по 200-300 г парчето, в таляните дори влизаха. Нека ми се сърдят някои, но ще напомня, че това е риба, която мръсотия не търпи.
Източник: в. "Труд"