
ЗАРЕЖДАНЕ...
Този всесезонен плод е особено полезен при хипертония и висок холестерол | ||||||
| ||||||
Хранителният й състав е богат на полезни вещества и носи някои от най-важните предимства за организма. Историята на тиквата може да проследим хиляди години назад от времето на ацтеките и маите. Тиквата е вид зимен скуош. Тя е универсален и популярен плод, с различни сортове, багри, но най-познатите обикновено са с оранжев или жълт цвят. Тиквите имат дебела кора, месеста вътрешност и сърцевина, пълна със семки. Те също се използват много често в кулинарията за направата на масло или печени. Тиквите, обикновено се свързват с есента и сезона на Хелоуин, където често се издълбават за направата на фенери. Освен това тиквите се използват и широко в готвенето, известни са със своя отличен вкус и хранителни предимства. Вътрешността на тиквата е сладка и нежна, което я прави подходяща за различни ястия. Често се използва за приготвяне на хляб, пайове, супи и други всеразлични печива. Тиквените семки, известни също като пепита, се пекат и консумират като лека закуска или се използват като добавка в салати и други ястия. Тиква обикновено се бере през есента, когато е напълно узряла. Може да я съхраняваме няколко месеца на някое сухо и хладно място. Произход Тиквите произхождат от Северна Америка и историята им може да се проследи хиляди години назад. Смята се, че са култивирани за пръв път в Мезоамерика, която е съществувала в днешните райони на Мексико и Централна Америка. Най-старите доказателства за съществуването на тиква датират от около 7000 до 5500 г. пр. н. е., където в планините Оахака, Мексико, били открити тиквени семки. Тогавашните местни народи, като ацтеките и маите, отглеждали плодовете заедно с култури като боб и царевица. Тиквите били важна част от храненето им. Използвали ги по различен начин и не само ги консумирали на момента, но ги изсушавали, за да ги съхранят за по-дълъг период от време. Плодът е играл важна роля и в индианската култура. Те го използвали в различните си церемонии, както и за медицински цели. Тиквата била представена на ранните европейски заселници в Северна Америка и се разпространила в Европа основно чрез търговия. Европейските колонизатори, включително испанските и португалските, се натъкнали на тикви по време на пътуванията си до Америка. Те донесли тиквените семки в Европа, където плодът набира популярност. С течение на времето били разработени различни сортове тикви чрез селективно размножаване и култивиране. Най-първичната асоциация на тиквите с есента е свързана с обичая за издълбаването им за празника Хелоуин от 19-ти век. Тази традиция произлиза от Ирландия, където те отстранявали вътрешността и дупчили външността на репи или картофи. По-лесно достъпните и големи тикви станали предпочитани за тази цел в Северна Америка. До днес тиквата присъства в кулинарията, обичаите и фестивалите на много народи. Запазва силните си позиции и остава символ на есента и Хелоуин. Хранителни стойности Освен с вкус, тиквите могат да се похвалят и с хранителните си предимства. 100 грама сурова месеста част от тиква съдържа приблизително: – 26 калории – 6,5 г въглехидрати – 0,5 г фибри – 1 г протеин – 0,1 г мазнини В нея може да открием богато наличие на витамин C, както и още други витамини и минерали като: – Бета-каротин – предшественик на витамин А – Калий – Магнезий – Желязо – Фосфор – Калций – Цинк Дори и в малки количества, в плода има съдържание на витамин Е, витамин К и няколко витамина от група В. Хранителните стойности на тиквата може да варират в зависимост от сорта или начина на приготвяне на плода. Семките от тиква – pepitas, са богати на хранителни вещества и предлагат свой собствен набор от хранителни стойности. Разглеждат се отделно от месестата част на тиквата заради по-различния си състав, пише forlife.bg. Те са добър източник на здравословни мазнини, протеини, фибри и различни минерали, включително цинк, магнезий и желязо. Лечебните свойства на тиквата Препоръчва се при хора с хипертония и висок холестерол. Тиквите осигуряват няколко полезни за здравето облаги, поради наличието на биоактивни съединения и хранителни вещества. Те са ключови за цялостното здраве, могат да поддържат функцията на имунната система, здравето на очите и сърцето. Благодарение на калия, тиквата е един от най-добрите естествени диуретици, които премахват оттоците при бъбречни и сърдечносъдови заболявания. Фосфорът и магнезият пък подобряват паметта и функцията на нервната система. Антиоксиданти Тиквата е много добър източник на антиоксиданти, включително на бета-каротин, което е и причината за оранжевия й цвят. Антиоксидантите помагат за защитата на тялото срещу възпаление или увреждане, причинено от вредните свободни радикали. Намаляват риска от хронични заболявания, като сърдечни такива и някои видове рак. Здрави очи Бета-каротинът се трансформира във витамин А в тялото, което е от важно значение за поддържане на здраво зрение у човек. Консумирането на храни, богати на бета-каротин, като тиквата, може да намали риска от макулна дегенерация, която е свързана с възрастта. Фибри и храносмилане Тиквата има голям набор от диетични фибри, които са полезни за здравето на храносмилането и на стомаха, затова се препоръчва и на хора със запек. Фибрите насърчават функцията на червата, помагат и предотвратяват констипация, поддържат здрав микробиом на червата. Фибрите са от помощ и за сърцето, тъй като понижават нивата на холестерол и регулират кръвното налягане. Освен това високото съдържание на вода в тиквите може да помогне за хидратацията на организма и правилното храносмилане. Тегло Ниското съдържание на калории и наличието на фибри в тиквата поддържат организма ни сит за повече време. Ако включим плода в хранителния си режим, може да намалим общия прием на дневни калории, като това ще доведе до по-добро храносмилане и сваляне на килограми. А в комбинация с тренировки и подходящи добавки може да постигнем постоянен резултат. |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg