Това растение излъчва неприятна миризма, но има много лечебни свойства

Седефчето (лат. Ruta graveolens) е многогодишно тревисто растение с типична, неприятна миризма. Стъблата са прави, в основата вдървеняващи, голи, разклонени, 15-60 см високи, а при отглеждане достигат и 1 м. Листата са последователни, долните и средните са с дълги дръжки и с обратно яйцевидни до линейно ланцетни крайни странични дялове; горните са приседнали, перести, с по-тесни дялове. Цветовете са жълти. Цъфти от май до август. Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина докъм 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение из градините в цялата страна.

Действие и приложение. Седефчето притежава нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие. Прилага се предимно при лечението на някои нервни заболявания — неврастения, епилепсия (като помощно средство), хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят. 

В народната медицина седефчето се използва като седативно и сънотворно средство. За тази цел се препоръчва накисване на надземната част на свежата билка в студена вода като след извличането в продължение на 12 часа се пие преди сън. Това приложение на билката ь е дало наименованието миризлив сънчец. Седативният ефект на билката се проявява особено при сърдечна невроза. Билката се използва и при възпалителни и язвени увреждания на стомаха и червата, а също при глисти.

Трябва да се има пред вид, че растението е отровно и не трябва да се приема продължително и без лекарски контрол, съветват от puls.bg. Употребата му при бременност е забранена. Контактът с листа на седефче може да доведе до явления на дразнене — зачервяване, сърбеж, оток. 

Външно се употребява при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго и др.

Химичен състав. Седефчето е с твърде разнообразен химичен състав. Фармакологично действие имат три основни групи съединения: алкалоиди, фуранокумарини и етерично масло. Алкалоидите са хинолинови, фурохинолинови и акридинови производни. В състава на етеричното масло влизат много съставки, между които различни кетони, лимонен, а- и бпинен, цинеол, ванилин и др. От фурокумарините са установени бергаптен, ксантотоксин, псорален, изопимпинелин, рутамарин и др. В дрогата се съдържат освен това флавоноиди (рутин), лигнанови съединения и др.