Той се ражда почти безжизнен, но оцелява и става един от най-великите ни поети

“Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те…"

Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов. 

Пейо Тотев Крачолов е роден на 13 януари 1878 г в град Чирпан. Ражда се много слаб, почти без признаци на живот, а майка му се притеснява, че ще изгуби рожбата си. Момчето обаче оцелява. Учи в родния си град, след това в местната прогимназия, но след третата година майка му настоява да се премести в Пловдив. Пейо не завършва училище, стига до 5-ти гимназиален клас. Напуска училище и се връща в родния град. 

Революционерът Яворов

През май 1897 г. Яворов влиза във връзка с дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Сливен и се включва в революционната борба на македонските българи. Превръща се в активен защитник на идеята за свободата на Македония и сред най-близките сподвижници на Гоце Делчев.

През 1902 г. става главен редактор на вестник “Дело", независим македоно-одрински лист. Същата година заминава за Македония и се включва в четата на Михаил Чаков. През 1903 г. вече е в четата на Гоце Делчев. След неговото убийство от турците преминава в отряда на Яне Сандански. Заради недоразумения между двамата, Яворов се отделя и застава начело на чета в района на Драма, която скоро след това е разбита от турците. През този си престой в Македония издава и редактира вестник “Свобода или смърт".

През лятото на 1903 г. Яворов е в София, където се включва в списването на вестник “Автономия" и става главен редактор на вестник “Илинден". Избран е за член на Задграничното представителство на ВМОРО.

Поетът Яворов

В периода 1897 - 1901 г. Яворов работи като телеграфист. Тогава по пощенските станции започва да пише своята тъжна и романтична поезия. Работи в Скобелево, а по-късно в Сливен и Стралджа. Работата го отвежда в Поморие, където среща Нонка Чипева - учителка, която го вдъхновява да напише една от най-хубавите си поеми - “Калиопа".  Влиза в кръга “Мисъл" заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и П.Ю.Тодоров. Именно д-р Кръстев заменя фамилията Крачолов с псевдонима Яворов.

Първата публикувана творба на чирпанлията е стихотворението “Напред" във вестник “Глас македонски", а през 1901 г. издава и първата си стихосбирка “Стихотворения". Следва стихосбирката “Безсъници", която окончателно проправя пътя към съвременната българска лирика.

Яворов работи и като библиотекар, както и като драматург в Народния театър. Често пътува в чужбина, за да усъвършенства литературния си талант.

Днес Пейо Яворов е най-голямата слава и символ на Чирпан, където родният му дом е превърнат в музей.

 Къщата-музей “П.К.Яворов" е открита за посещение през 1954 г. Намира се в централната част на града и целогодишно приема посетители.

Къщата е скромна, но повдигната над земята, отпред с кладенец, отдолу със зимник, а зад верандата има три стаи. В средната стая се ражда малкият Пейо. На стената е иконата на Св. Петка, закрилница на семейството. Вляво и вдясно са Пейовата стая и гостната, в които са изложени лични и семейни вещи. Запазена изцяло, подредбата в дома ни връща към младите години на поета.

В Пейовата стая са създадени първите му стихотворения. Встрани има портрет на Пушкин, който самият Яворов изрязва от руско списание и поставя в рамка.

Гостната стая е подредена така, както семейството я е подготвило да посрещне през септември 1913 г. Лора и Яворов.Голямата сестра на поета Мина Крачолова отделя една от стаите за поклонници и почитатели на поета. През 1924 г. Гео Милев казва на близките на Яворов да съхраняват автентичността на обстановката и наредбата на вещите в дома му, защото някой ден той ще се превърне в народен музей.

В двора на къщата има бюст паметник на Яворов от проф. Мара Георгиева, скулптурата “Майка Македония" от проф. Иван Лазаров и сграфитото на Димитър Киров на гърба на експозиционната зала.

През 1973 г. музеят е разширен с откриването на изложбена зала, която включва фототабла и оригинални вещи. Идеята е на поета Павел Матев, който по това време е министър на културата. Експозицията проследява главните моменти от жизнения и творчески път на Яворов - стария Чирпан, семейството и детството, ученическите години в Пловдив, живота в родния му град, работата като телеграфист, участието му в литературния кръг “Мисъл", Македония, отношенията му с Мина Тодорова и Лора Каравелова.

През 2006 г. музеят е включен в Национално движение “Опознай България. 100 национални туристически обекта".

От 1968 г. в Чирпан всяка године се провеждат Яворови януарски дни. Откриването им е на рождения ден на поета - 13 януари.