Страховитите земетресения, които белязват Скопие

Скопие, Скопие, чудно ненагледно

Твойта убост в сърцата ни се крие …

Убáвиот Вардар, що сред тебе тече,

Преди шест месеци той те отнесе

Природната сила над тебе не се смили,

Македония нема да заборави.

Многу народ под рушеви згази,

Стари, млади и на люлка деца

Многу народ без роднини остави,

Без майка, бракя, татко и сестри.

Многу народ Скопие ти поцърне

Македония нема да заборави.

(македонска песен за Скопското земетресение от 1963 г.)

На 26 юли 1963 година Скопие е унищожен на 80 процента от плитко земетресение с магнитуд 6.1 по динамичната скáла, 6.9 по скáлата на Рихтер съответно. Трае "17 дълги секунди". Разрушени до неизползваемост са 15 800 сгради – домове и обществени постройки, 28 хил. други се оказват с повреди. Без покрив остават между 120 и 200 хиляди жители. Под отломките намират смъртта си 1070 души, над 3000 са ранени. Земетресението е усетено на площ от 50 хил. кв.км. Градът започва да се възстановява по планове на Кензо Танге (Япония) и Адолф Циборовски (Полша). 87 държави изпращат помощи на Скопие, за да се възстанови.

В самата Македония липсва регистрация на земетресението от 26 юли 1963 година. По време на катастрофалния земетръс сеизмологичната станция в Скопие е имала двукомпонентен механичен сеизмограф МАИНКА, инсталиран през 1957 г., и механичен CONRAD от февруари 1963 г. Силният удар от земетресението, обаче, извежда сеизмографите от работен режим още в началото на вълновия процес. Опитният тогавашен ръководител на станцията, д-р Драган Хаджиевски (1928-2015, професор от 1981г), възстановява постепенно работата им, но моментът е пропуснат. Записи се набавят от други страни.

Поредно умереносилно земетресение в Скопската котловина става на 11 септември 2016 (16:10 местно време), неделя. Земетресението е с епицентър на 5-7 км източно от македонската столица и магнитуд 5.2. То причинява наранявания от различна степен на над 100 души. Травмите са резултат от паническо бягство. Щетите в сгради са незначителни. Активираното огнище е близо до земната повърхност –на дълбочина 2-6 км според различни оценки. Сутринта в 06:58 е регистриран форшок (предварителен по-слаб трус с магнитуд 3.8-4.1). Максималните сътресения в епицентъра са причинили пукнатини по редица сгради, счупване на посуда и събаряне на предмети от бита. В България земетресението е усетено слабо в Пернишко, Благоевградско и по-силно в Кюстендилско.

Данни за страховити земетресения на територията на днешната македонска столица има и от далечното минало.

518 г.

Град Скупи, тогава в Източната римска империя, е напълно разрушен от земетресение през 518 година. Градът е само на 4-5 км северозападно от днешно Скопие. Като едно от последствията на земетресението е документирана пукнатина по земната повърхност с дължина над 45 км и широчина до 4 м. Скупи е бил изоставен и жителите му се преместили на днешното място.

1555 г.

През 1555 година се случва силно земетресение с епицентър в Скопие, тогава в Османската империя. Земетресението разрушава голяма част от града. Предполага се, че силата му в епицентъра е била не по-малко от IX-X степен. Това довежда до второ почти пълно разрушаване на града. Пострадва значително Скопската чаршия, както и Камен мост, на който четири колони са много повредени; повредени са и стенописите в горните части на църквата "Свети Пантелеймон".

Сеизмичността в Скопската област се дължи на бавно потъване на котловината и на система от премествания в контактите със заобикалящите планини. Тези процеси са резултат от регионалните тектонски напрежения. В Скопската котловина и нейните околности преобладават разседи с ориентация северозапад-югоизток и изток-запад. Най-активен е Скопско-Кюстендилският разсед, разсичащ котловината в направление изток-запад.

Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)