Всъщност църковните отци са знаели какво вършат. Зима е - работа по къра няма, постите са приключили, прасето е заклано, а виното се е "оцъклило" в бъчвите. Точното време хората да си отпуснат душата. И се започва.
Неизтрезнял народът още от Коледата и от Новата година и на 6 и 7 януари идват двата големи празника - Богоявление (Йордановден) и Ивановден. На първата дата празнуваме кръщението на Христос във водите на река Йордан от св. Йоан Предтеча, а на втората - отсичането на главата на въпросния Предтеча. Защо смъртта му, а не раждането му - нека обясняват богословите. Списъкът на именниците е доста дълъг: Йордан, Йорданka, Йонко/а, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка....Към тях в модерните времена се присъединиха Даниел и Даниела, въпреки че те всъщност са кръстени на св. пророк Данаил (17 декември). По традиция в купона се включват Божидар и Богдан, но това е неправилно, тъй като името е превод на гръцкото Теодор, и на тях редът идва чак на Тодоровден. Същото важи и за всички Бояновци и Бобита, защото и те си имат небесен покровител - св. Боян Първомъченик български (28 март). Но ако имат желание, могат да почерпят два пъти. Или да си изберат единия ден. За гостите обичаят предвижда освен, разбира се, ракията и виното, прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи. Празникът е известен още и под имената Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер на Васильовден. Орехите от този ден се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника "небето се отваря" и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
Йордановден плавно прераства в Ивановден, особено ако някои именници и гостите им въобще не са си лягали. Според народното вярване св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Освен носещите името на светеца на този ден младоженците трябва да ходят на гости на кумовете, което допълнително вдига градуса на алкохолното напрежение, създавано от всички, които освен "каноничните" Йоан/а и българските им версии Иван/а са още и Ваньо, Иво, Ивана, Ваня, Ивайло, Ивелин/а, Ивет, Йолина, Яна. Тук са и Калоян (на гръцки "хубавия Иван"!) и франкофоните Жан и Жана.
Следва лека пауза. Лека, защото на 11 януари се пада ред да черпят Теодосиевците, а те не са много. Но все пак се поддържа формата за следващия ден - 12 януари, когато е ред на Татяните и Таните. А те покрай властвалата половин век руска мода у нас никак не са малко. Не са малко и жените, носещи името на св. Нина - просветителка и покровителка на Грузия. Ако са се минали да черпят на Никулден, тяхна си работа - празникът им е на 14 януари.
Идва ред и на втората сериозна двойка светци -Антоний (17 януари) и Атанасий (18 януари). И двамата са били строги аскети и отшелници, което обаче не се отнася за тези, поставили се под тяхно покровителство. Всеизвестен факт е, че българинът не гледа светията, а ракията.
Затова според народното предание двамата с братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Така че тогава празнуват още и ковачи, железари, ножари и налбанти. Именници първия ден са Антон, Андон, Антония, Тончо, Тоня, Доньо, а на втория - Атанас, Наско, Начо.
На 21 януари имен ден има българският патриарх Максим. Негово светейшество ще почерпи владиците си с троянска сливова. Но ще трябва да черпят и всички негови адаши. Ариергардът на колоната от януарските светии се прикрива от Григорий Велики. На 25 януари в негова чест ще са последните софри с повод - главно в Шоплука, където това име е най-популярно.
Източник: в. "Стандарт"