Изложбата е подготвена и реализирана от Музей "Старинен Несебър" с помощта на Международния търговски и културен център ГЕОПАН и дигиталния архив "Тракия". За художественото оформление и за цялостната реализация на изложбата се е погрижил художникът Георги Гьонев. Кметът Николай Димитров благодари на реализаторите и допълни, че е изключително развълнуван от факта, че Несебър притежава още едно богатство, с което да се представя не само пред България, но и пред цяла Европа и дори пред Света. Градоначалникът сподели, че за да живееш в настоящето, трябва да познаваш историята и корените си, а тези карта дават много ясна представа за значимостта на Несебър през вековете и са още един повод за гордост на неговите жители. В заключение, Николай Димитров каза, че да живееш в град с над 300 годишна история е не само огромна привилегия, но и голяма отговорност. Ето защо, общинското ръководство ще продължава да пази и развива, тази световно значима ценност, за да я предаде на поколенията непокътната и да запази нейната история и култура.

Директорът на музей "Старинен Несебър" Петя Кияшкина, също благодари на всички свои колеги, положили труд и сърце, за осъществяването на тази изложба. Тя представи пред присъстващите и председателят на Международния търговски и културен център ГЕОПАН и член на международната картографска организация д-р Стефан Пейков, който развълнувано честити новата придобивка на Несебър. Той изказа готовността си в рамките на няколко часа, да разкаже на учениците от несебърското СОУ за историята на старинния град, показана в тези карти. Г-н Пейков сподели, че това е само началото на представянето на изложбата пред широката публика и допълни, че първото предложение за гостуване на старинните карто в София през есента, вече е отправено.

С поздравителен адрес, председателят на управителния съвет на Българска картографска асоциация - доц. д-р инж. Теменуга Бандрова, също поздрави Несебър с новата придобивка и пожела огромни успехи и множество участия на изложбата в други градове у нас и в чужбшна.

Изложбата илюстрира трайния интерес към Югоизточна Европа и в частност към черноморското крайбрежие и Несебър. Картите са от различни направления на картографията - пътни, морски, континентални, исторически, търговски, и др.

Най-ранна е римската пътна карта - пътеводител от ІV век, наречена Пойтингерова карта по името на своя откривател Конрад Пойтингер. Върху този тип карти стриктно се е отбелязвало името на селището и разстоянието в римски мили до следващата станция (или град) по пътя. Тук са отбелязани 16 мили между Темплум Йовис (Обзор) и Месембрия.

Една от най-интересните карти е портуланната карта на Черно море от 1320 г. на генуезкия морски картограф Петрус Весконте. Тук името на Несебър е изписано като Messenber и то с червен цвят, което се е правело само за важните в търговско отношение пристанища.

Също от ХІV век е и Италианската военна карта на Балканите. Тя отразява ситуацията по време на османските походи за завладяване на Балканите. Отбелязани са всички по-големи градове и крепости тук, като над завзетите се вее османски, а над незавладените - християнски флаг.

В картата на Средиземно и Черно море на Хуан Мартинес пристанището на Несебър е отбелязано с владетелски флаг. Специалистите по стари карти считат, че това е флагът на българския цар Иван Александър (1341-1371).

Следва Картата на Антична Гърция от Николай Софиано, изготвена в 1549 г. и Портуланът на Черно море от 1559 г., изготвен от Диего Хомем. На тази карта Несебър и Заливът са представени с най-точните си изображения, като в пристанището е отбелязана дори плитчина.

В изложбата са показани и Картата на Древна Тракия на Абрахам Ортелиус - един от най-изявените представители на холандската картография от XVI в.; картата на Никола Сансон от 1648 г., както и картата на Джакомо Кантели да Виньола, на която са нанесени основните западночерноморски трафици.

Много интересен е Планът на Западният бряг на Черно море от началото на XVIII в. Той представя подробно Бургаския залив с всички пристанища, сред които и Несебър (Mèsèvria) и нос Емине (cap Èmònè). Показан е и още един План на Бургаския залив, този на Тетбу дьо Марини от 1830 г.

Заслужава да се отбележат още Картата на Царство България на Йохан Ван Дер Бруген, където също Месемврия е отбелязана в червено според традицията на морската картография, подчертаваща с този цвят важността на нейното пристанище, както и Картата на Йохан Матиас Хазе от 1744 г., където името на Несебър е изписано в два варианта - Mesembria и Misseviria.