Стара планина или Балкан, кое е първото име?

Стара планина е не само най-дългата и най-голямата, но и една от най-значимите планини в България. Тя не само че разделя страната ни на Северна и Южна България, но и символизира крепостта на българския национален дух. Простирайки се по дължината на България от границата със Сърбия до Черно море, Стара планина е истински природен феномен, вплетен дълбоко в историята и културата на нашата страна. Дължината и височината на Стара планина

Стара планина се простира на повече от 550 км по въздушна линия. Тази огромна планинска верига започва от прохода Връшка чука на запад и достига до нос Емине на изток. В най-високата си точка, връх Ботев, който се намира на 2376 метра надморска височина, тя заема трето място по височина сред българските планини.

История и етимология на името 

Името на Стара планина има древни корени, датиращи от хилядолетия назад. Най-старите наименования са Хаймон, Хаймос и Хемус, които са от тракийски произход и означават било, водораздел или граница. С течение на времето, различни части на планината са получили собствени имена като Сребърна планина, Маторние гори, Зигос и Им планина. Името "Стара планина" се появява за първи път през 1533 година в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Въпреки това, името "Балкан" е по-старо и най-популярно през последните няколко века, от което произлиза и наименованието на Балканския полуостров.

Климатични особености и природни явления 

Стара планина е важна климатична граница, разделяща умереноконтиненталния климат на Северна България и по-меките, повлияни от Беломорието, климатични условия на Южна България. Планината възпрепятства проникването на северните ветрове към юг, особено през зимата, когато тези ветрове могат да бъдат изключително неприятни. Често се образуват падащи ветрове, като бора и луд вятър, които достигат скорост до 30 м/сек. 

Поради бурните ветрове и специфичните климатични условия, Стара планина е най-ветровитата и мъглива планина в България. Снежната покривка е неравномерна – по северните склонове снегът се задържа повече и по-дълго, докато на южните склонове остава само на отделни места.

Географско разпределение и поддялове на планината 

Стара планина се подразделя на три основни дяла: Западна, Средна (Централна) и Източна Стара планина. Западна Стара планина Западна Стара планина се простира от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградския проход на югоизток и има дължина 190 км. Най-високият връх в този дял е връх Миджур (2168 м). 

Средна Стара планина 

Средна Стара планина се простира между Ботевградския проход и прохода Вратник и има дължина 207 км. Тук се намира и най-високият връх на цялата планина - връх Ботев (2376 м). В този дял са разположени редица поддялове като Етрополска планина, Златишко-Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина.

Източна Стара планина 

Източна Стара планина е с най-малка надморска височина и се простира между прохода Вратник и нос Емине на Черно море. Този дял има дължина 155 км, а най-високият му връх е връх Българка (1181 м). Стара планина, със своите внушителни размери и дълбоко историческо значение, продължава да бъде един от най-важните природни символи на България. 

Простирайки се на повече от 550 км и разделяйки страната на Северна и Южна, тя не само че играе важна роля в климатичните и географски характеристики на региона, но и въплъщава духа и историята на нашия народ, припомня actualno.com.