Тя е една от най-титулуваните спортисти на България в бойните спортове. Има над 30 отличия от световни и европейски първенства по таекуодндо и кикбокс. Отдадена на спорта, а от няколко години и майка за пример. Участник в петия сезон на "Игри на волята“.
След като стана първият участник, който е служебно дисквалифициран от най-гледаното реалити в България, Албена Ситнилска даде ексклузивно интервю за Gong.bg в което разкри защо е нарушила правилата, като е скрила мобилен телефон.
- Албена, здравей. Защо се стигна до твоето отстраняване от "Игри на волята"?- Здравей, ами просто откриха, че имам телефон и както с много други неща, които племената бяха взимали, решиха, че трябва да ме отстранят служебно.
- Ти имаш дете, това ли бе основната причина да го направиш?- Не беше това основната причина. Моята сестра имаше проблем, който се случи точно преди да вляза, и това беше единственото ми решение, което можеше да измисля за момента, тъй като бях вече подписала договор и нямаше как да се откажа. Мислех всъщност, че щом съм получила такъв шанс да вляза в игрите, явно трябва да мина по този път. Единственият начин, по който можех да реша проблема, беше да взема телефон, за да държа връзка с тях.
- Какво беше чувството да бъдеш част от това предаване?- Чувството е хем странно, тъй като не знаеш къде си попаднал, хем има голяма доза адреналин. Няма къде да изпиташ други такива емоции.
- Труден ли бе кастингът и подборът на участници преди самото начало на формата?- Ами труден беше, да. Минава се през няколко етапа, като аз отидох на един кастинг от стар участник – Михаела. Тя беше направила такъв кастинг и там имаше физически изпитания, в които аз завърших първа и директно ме вкараха в по-следващ етап, тоест пропуснах един кастинг.
- Ако се върнеш назад във времето има ли победа, която ще остане завинаги в съзнанието ти?- Най-голямата победа беше, когато спечелихме битката за резиденцията. Тази емоция, която тогава изпитахме беше, може би се равняваше на спечелен медал от европейско или световно първенство. Беше наистина много силна емоция, няма как да я забравя.
- С кой участник се сближи най-много във формата и успя ли да създадеш истински приятелства?- По принцип с всички от племето на "Амазонките“ бях в много добри отношения, но най-близки ми бяха Ива и Оряшкова. Тях ги чувствам най-близо до мен и най-истински като хора.
- Много хора пред екраните коментират представянето на участниците, но какво е всъщност чувството да го изживееш това нещо?- Чувството да си там е много по-различно от това да го гледаш по телевизията, защото те не могат да усетят същата емоция, която изпитваме ние по време на самите игри. Определено не може да се сравни чувството по телевизора и да си там.
- Ако може да сравниш "Игри на волята“ с европейските и световни шампионати по кикбокс и таеуондо, кое е бъде по-трудно?- Със сигурност "Игри на волята“ няма нищо общо с такова представяне на спортни състезания, защото тук има и една социална игра. Всеки гледа да "прецака“ другия, докато в спорта го няма това нещо и там знаеш за какво се готвиш.
- Да поговорим малко и за кариерата ти в бойните спортове, кога се запали по тях?- Още от ученическа възраст се влюбих в таекуондото. От 1997 година не съм спирала да тренирам таекуондо. Това беше моят начин на живот.
- Освен таекуондото и кикбокса, имало ли е и други спортове, по които си била запалена като малка?- Минала съм през много спортове. През плуване, бейзбол съм играла, баскетбол, волейбол, но никъде не съм успяла да си задържа вниманието, както в таекуондото и кикбокса.
- Лесно ли бе началото в таекуондото и имаше ли по-опитни състезатели, които да ти дават съвети и кураж?- Естествено, че имаше по-опитни от мен. В началото всеки е "бос“, така да се каже в спорта. Те всъщност много ме надъхваха. Виждах колко са добри и какви техники изпълняват и това ме вдъхновяваше по някакъв начин да се развивам и да стигна тяхното ниво, а дори и да ги надмина, ако е възможно.
- Да отидем и към една по-неприятна тема за теб. Как промени живота ти заветната 2020 година?- Беше много труден период, особено за един спортист, който цял живот тренира. Изведнъж всичко се затвори и спря. Много тежко го приех, то тогава ми се случиха и много проблеми в личния живот, наистина беше ад. Искам да я забравя тази година.
- Разкажи малко и за новата ти страст – каскадьорството, как се запали по нея?- Още от много отдавна съм го харесвала и просто след като се преместих в София ми се отдаде възможност да се запиша на един курс, в който още повече се "нахъсах“. Започнах да се занимавам и ме взеха за няколко филма да снимам. Чувството е уникално, там изпитваш адреналин. Това мисля, че е любимата ми професия.
- Смяташ ли, че един ден детето ти може да тръгне по твоите стъпки в спорта и отново да има жена с фамилията Ситнилска, която да прославя България?- Искрено се надявам да постигне нещо, дори повече от мен. Не знам дали ще е в спорта, много ще се радвам, разбира се, ако е в спорта, но в която и да е сфера аз със сигурност ще я подкрепям да постига максималното от живота.