Расте в Странджа и Черноморието и е ефикасен лек срещу липса на апетит

Пресечката е едногодишно, силно разклонено, паяжино-влакнесто растение. Стъблото е 10 до 60 см високо с множество приповдигащи се клонки. Листата са продълговати, пересто нарязани, бодливо назъбени, отдолу със силно изпъкнала мрежа от белезникави жилки; приосновните са до 20 см дълги, с дръжки, а стъблените са последователни, постепенно намаляващи по размери и по-слабо нарязани, приседнали, полустъблообхващащи до леко низбягващи; най-горните листа са яйцевидно ланцетни и сближени под съцветията.

Пресечката расте по сухи, тревисти места, където има много храсти. Тази билка е разпространена в Струмската долина (предимно в южната част), Източните и Средни Родопи, Тунджанската равнина, Странджа и Черноморското крайбрежие до към 500 м надморска височина. Освен у нас, пресечката се среща и в Южна Европа.

Действие и приложение. Пресечката тонизира функциите на стомаха, възбужда апетита, засилва жлъчната секреция, подобрява и храносмилането. Растението все още не е изследвано напълно, но до момента се знае, че билката подобрява храносмилателните функции на стомаха. В свои изследвания учените установяват, че апетитовъзбуждащото действие на пресечката е рефлекторно и се дължи на горчивия вкус на сесквитерпеновия лактон кницин.

Поредица от изследвания показва, че съставките на пресечката имат антимикробно действие и детоксикиращ ефект. Обстойно анализирайки екстракти от надземната част на пресечката, други учени установяват, че билката има слабо цитотоксично действие. 

Установява се, че засилва жлъчната секреция, засилва диурезата и улеснява излъчването на пикочна киселина. подобрява кръвообращението в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната нервна система. Редица изследвания установяват и лактогонно действие на пресечката, в резултат на което билката се използва като популярно средство за стимулиране на кърмата, както и за регулиране на менструацията.

Тя предизвиква изпотяване и понижава температурата при трескави състояния, засилва диурезата. Приписва ѝ се способността да улеснява излъчването на пикочна киселина.

Експериментално е установено, че подобрява кръвообращението в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната нервна система. 

Дрогата се прилага при безапетитие, лошо храносмилане, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница. В народната медицина пресечката се използва предимно при безапетитие и при проблеми с жлъчката. Прилага се също като успокояващо средство при кашлица, астма, невралгични болки, ревматизьм, някои кожни заболявания (бавно заздравяващи рани и др.). Плодчетата се прилагат при запек. Сокът от растението в прясно състояние се използва при ухапване от насекоми. Корените се прилагат при рани, отоци и др.

Ветеринарите лекуват коне, свине и говеда с този плевел.

В старите времена билката се е пришивала в дрехите на деца и младоженци, като амулет, за да ги предпази от лоши погледи.

Начин на употреба. Използва се отвара или запарка от билката (5—10 г на 100 см3 вода), която се изпива на 3 пъти за 1 денонощие, съветва Puls.bg. За външна употреба се прилага пресният сок от растението или стръкове, накиснати за 10 дни в бяло вино в съотношение 1:50. Прилага се и отвара от корените. 

Химичен състав. Билката съдържа горчивия сесквитерпенов лактон кницин, слузни вещества, смоли, дъбилни вещества, етерично масло и др.

Дрога. С лечебни цели се използват стръковете (Herba Cardui benediciti), събрани по време на цъфтеж заедно с приосновните листа. Младите листа могат да се използват и сурови.