Предлагат му престижни постове в чужбина, но избира България

Една от характерните и емблематичните храни за България и останалите балкански страни е киселото мляко. За съжаление днес липсват исторически данни за неговия произход.

Едни учени го свързват с траките, а други с прабългарите. Според първите траките забелязали, че прокиснатото мляко се запазва по-дълго от прясното, и затова започнали към току-що издоеното мляко да прибавят и леко прокиснало. Според вторите пък при дългите преходи на прабългарите в степите под палещото слънце се случвало съхраняваното в кожени мехове кобилешко мляко да започне да се вкисва и така, без да искат, нашите прадеди открили кумиса, днешното кисело мляко. Впрочем и днес в някои части на Китай наричат киселото мляко катък, дума, позната и в речника на българите.

Диария

В Европа киселото мляко се появява през 16-и век благодарение на френския крал Франсоа Първи, който страдал от тежка форма на диария. Монархът споделил за проблемите с турския си колега султан Сюлейман Великолепни. Той му изпратил лекар, който успял да премахне неприятния здравословен проблем чрез диета с кисело мляко. Доста години по-късно, едва в началото на 20-и век, руският биолог Иля Мечников установил, че киселото мляко е изключително полезна храна и действа ефикасно срещу стареенето на организма, тъканите и клетките в него. Според руснака намиращите се в млякото полезни микроорганизми пречат на загниването и превръщането в токсини на поетите чрез храната белтъчини в червата на човека. За да извърши своето откритие обаче, Иля Мечников стъпва на откритията на един друг свой колега, българин, чието име днес, уви, е доста по-известно по света, отколкото в нашата страна. Името на този българин е д-р Стамен Григоров.

Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 г. в село Студен извор, Трънско. След като завършва гимназия в София, заминава да учи в чужбина. Завършва "Естествени науки" в Монпелие и защитава докторантура на тема "Принос към патогенезиса на апендицита" в Женевския университет. Докторантурата му е толкова впечатляваща, че младият учен получава за нея специалната награда на университета. Още като студент българинът проявява особен интерес към българското кисело мляко, което изпраща от България редовно съпругата му Дафинка. Вместо да го консумира редовно обаче, той използва млякото за лабораторни изследвания. Към "млечната кауза" е привлечен и научният ръководител на Стаменов, известният френски професор бактериолог Леон Масол, който предоставя за нуждите на българина най-съвременните и модерни изследователски уреди и апарати в учебното заведение.

През 1905 г. 27-годишният д-р Стамен Григоров прави първата си научна публикация, в която за пръв път разкрива и описва причинителя на прокисването на млякото. Според доктора това е млечнокисел микроорганизъм, бактерия, която като пръв откривател той назовава бацил А. Доста по-късно, бактерията е наречена лактобацилус булгарикус в чест на народността на своя откривател. Със съдействието на своя ръководител проф. Масол младият български учен успява да публикува статия за откритието си в едно от най-престижните медицински издания в света - "Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд", с което веднага предизвиква фурор сред научната общественост. Оказана му е високата чест да изнесе доклад за откритието си и в престижния Институт "Пастьор“ в Париж.

Подем

Млечнокиселата бактерия предизвиква подем на научната и професионалната кариера на д-р Стамен Григоров. Предложени са му редица престижни постове, сред които професор в Женевския университет и дори директор на самия Пастьоров институт. Той обаче отказва и се връща в България, където започва работа като обикновен околийски лекар и управител на болницата в Трън. В родината, макар и при доста по-неблагоприятни условия, д-р Стамен Григоров продължава своите научни изследвания, като се насочва към откриването на ваксина срещу ширещата се по онова време като бич туберкулоза.

Негова статия по темата е публикувана на 29 декември 1906 г. в парижкото списание "Прес медикъл". За нещастие мирният живот в България е прекъснат от войните за национално обединение, в които лекарят като истински родолюбец се включва.

През Балканската война откривателят на млечнокиселата бактерия е на фронта като военен лекар. Следващата война, Междусъюзническата, отнема завинаги неговия брат Христо. Той е ранен в битката на Калиманското поле и въпреки опитите на д-р Григоров да го спаси не успява. През Първата световна война д-р Стамен Григоров отново е на фронта като военен лекар. Изпратен е в Петричко да овладява избухналата там холерна епидемия. За участието си във войната и за приноса за овладяването на ситуацията с холерата д-р Стамен Григоров е награден със златен медал "Червен кръст" и орден "За храброст". След войните лекарят отново се връща към професионалните си научни занимания и изпробва своята противотуберкулозна ваксина в днешната Александровска болница. През 20-те години работи в болниците в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. В началото на 30-те години д-р Стамен Григоров заминава за Италия, където продължава изследванията си за противотуберкулозната ваксина.

Връща се в България през 1944 г., като изследванията му на Апенините продължава неговият син Александър, който наследява лекарската професия и научните интереси на своя баща.

Музей

Д-р Стамен Григоров умира скоро след връщането си в родината – на 27 октомври 1945 г. в София, на 67-годишна възраст. Днес в центъра на родното му село Студен извор в реставрирана къща е създаден единственият в света Музей на киселото мляко. Близо до музея е и родната къща на откривателя.

Музеят на киселото мляко е открит тържествено на 29 юни 2007 г., когато в Трън се провежда и първият Празник на българското кисело мляко. Самият музей е разположен на два етажа. На първия етаж е представена вътрешната уредба на стая от традиционна българска битова къща от средата на 19-и век. А на втория етаж се намира библиотека с материали, отнасящи се до българското кисело мляко, и изложбена зала с макет, който представя целия процес на получаване на суровото прясно мляко, промишленото му производство и реализацията и пласирането на готовия продукт в търговската мрежа. В информационни табла, окачени по стените, са описани историята на киселото мляко, домашното му приготвяне чрез подквасване, занаятчийското му производство и други.

През последните десетилетия засилен интерес към българското кисело мляко проявяват от далечна Япония. Един от най-известните учени в Страната на изгряващото слънце проф. Акийоши Хисоно прави изследвания върху противораковите свойства на нашето кисело мляко и доказва, че млечнокиселите бактерии действително имат противораков ефект. Това предизвиква истински търговски бум и силно търсене на продукта не само в Япония, но и в останалите страни на Югоизточна Азия, като Индонезия, Сингапур, Тайланд и дори част от Китай. Историята на българското кисело мляко в Япония е още от 1972 г., когато тогавашните управляващи у нас продават на азиатците така ценната бактерия лактобацилус булгарикус. Без изобщо да се бавят, японците веднага пускат в производство родното кисело мляко. Отначало заради киселия си вкус то не се радва на особено голяма популярност сред азиатските потребители. Тогава от компанията "Мейджи" прибягват до един прост, но много ефективен търговски ход. Те искат от нашата държава да им разреши да използват името "България" като търговска марка, предава "Телеграф".

Получават разрешение и на пазара се появява новият продукт Meiji Bulgaria Yogurt, който днес се радва на огромна популярност, а по търсене дори надминава и марката "Кока-Кола". Днес предприемчивата компания "Мейджи" произвежда над 800 тона кисело мляко "България". Бизнесът на компанията очевидно е повече от печеливш, тъй като договорът за използване на името на нашата страна върху кутиите с японски йогурт е удължен чак до 2040 г.