Лятното слънцестоене настъпи в 05:45 часа по Гринуич. Слънцестоене се нарича времето, когато Слънцето пресича най-отдалечените точки на небесния екватор. Видимият път на Слънцето по небесната сфера се нарича - еклиптика дължината на еклиптиката е 360°, земната година има ~365 дни - т.е. Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден. Точките, където еклиптиката пресича небесния екватор правят денят и нощта да са еднакво дълги - тези слънцестоения се наричат равноденствия.

Има лятно и зимно слънцестоене - т.е. най-дългата или най-краткия ден. В северното полукълбо настъпва зимното слънцестоене на 21 декември или 22 декември и тогава там е най-краткият ден (и най-дългата нощ), а лятото - 20 или 21 юни и тогава там е най-дългият ден (и най-кратката нощ). В южното полукълбо по тези дати са, съответно, лятно и зимно слънцестоене. В умерените географски ширини - до лятното слънце стоене Слънцето непрекъснато расте - т.е. изкачва се над хоризонта, на този ден то спира и променя своята посока, започва да се спуска докато настъпи зимното слънцестоене, когато пак спира.

21 юни е най-дългият ден в годината, а нощта е най-къса. След 23 юни денят ще започне да се скъсява отначало с една, а после с две минути.

В народната митология най-дългият ден от годината се свързва с празника Еньовден, който се отбелязва на 24 юни. Българите наричат Еньовден още Сретилето, или Ден на Слънцето.

Отбелязването на най-дългия ден - през юни и на най-късия - през декември, е традиция от много стари времена. В народната митология най-дългият ден в годината обикновено се свързва с редица религиозни обреди, едни от тях са свързани с празника Еньовден, който се отбелязва на 24 юни.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето, или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене.

Според народните поверия на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява.