Българин се обажда на гаджето си, докато върви по улица "Толедо". Действието се разива миналия четвъртък в Мадрид, часовникът на телефона му показва 14:54 часа.
"- Доставих вестниците и се прибирам. Ти къде си? - Зареждам GSM-a в Burger King, на площада пред операта. - Къде ще хапнем? - Вкъщи... Следва оглушителен гръм и връзката изчезва. - Стефко?! Стефко?! Добре ли си?".Разговорът продължава точно 33 секунди. Прекъсва, защото 47-годишният Стефко Иванов Кочев, току-що е убит от експлозията на газ в седеметажна сграда. Историята на българина, загинал при адския взрив в Мадрид, вчера разказа испанското издание "Ел Паис", цитирани от
България днес.
Когато избухва взрива, Стефко тъкмо е излязъл от Център за социални услуги. Там е кандидатствал за социална помощ, защото с приятелката му изнемогват и за да оцеляват тя се принуждава да проси. Когато се чува експлозията, районът е обвит в бял дим. В този момент стотици хора започват да звънят на спешния телефон 112.
Все още никой не знае какво се е случило, много подозират терористичен акт. Милиони започват да получават снимки и клипчета от мястото на взрива. Валят разговори и мадридчани си звънят един на друг с въпроси "Добре ли си?" и се питат какво се е случило край "Пуерта де Толедо".
През центъра на столицата летят линейки, пожарни, полицейски коли. Сирените им се сливат. Над сградите кръжи хеликоптер на Националната полиция. Постепенно се разбира, че взривът е в седеметажна сграда до училище и старчески дом. На улица "Толедо" силно мирише на газ. Има купища отломки, на фона на които всички по-големи телевизии започват да предават на живо.
Въпреки всичко това приятелката на Стефко, 46-годишната Мариана Кирилова, няма представа какво се е случило с него. Не знае, че се намира на по-малко от километър от мястото, където лежи тялото му. Тя му звъни още единайсет пъти, като с всяко неотговорено обаждане отчаянието й се засилва.
Междувременно Мариана се прибира вкъщи, за да чака Стефко. Влиза в малката им квартира, на четвъртия етаж, в сграда на три минути пеша от централния мадридски площад Пласа де Антон Мартин. В квартирата всичко е много мрачно. Няма отопление и електричество, съответно няма телевизор и интернет. Наемът на апартамента не е плащан от година, но хазяите се оказват добри хора и не гонят Стефко и Мариана. Българката сяда на дивана и седи часове наред, без да пийне нещо или да хапне.
Само се взира с втренчен поглед в екрана на мобилния си телефон, който въпреки че е смартфон, е без интернет и с предплатена карта. До вечерта цяла Испания научава за взрива, посочват се професиите на загиналите, имената им. Мариана не разбира нищо.
"Цяла нощ плаках, защото не знаех какво се е случило. Не знаех къде е Стефко!", разказва пред репортери Мариана и се облива в сълзи, докато показва снимката му на телефона си.
На следващата сутрин жената излиза навън и както предните дни сяда пред близък магазин, за да проси. Това вече й е станало рутина и в най-добрия случай изкарва по 6 или 7 евро на ден, за да сготви нещо вечерта на газовата печка в квартирата. Всичко започва преди около година, откогато Мариана не може да си намери работа. Пандемията съвсем прецаква семейството и само Стефко успява да изкара някакви пари с разнасяне на вестници. Точно когато почти е стигнала до супермаркета, пред който ежедневно проси, Мариана е спряна от двама цивилни мъже.
- Познавате ли Стефко Кочев?, питат те
. - Да, какво се случи с него?!, Какво се е случило?!, започва да вика Мариана,
-
Елате с нас. Ние сме полицаи, легитимират се мъжете.
От тях Мариана разбира страшната вест. Ченгетата й предлагат психологическа помощ, но тя отказва. Полицаите изпращат Мариана обратно до квартирата.
"Не искам нищо", казва жената и пред репортерите на "Ел Паис", които я намират 9 дни след случилото се отново да проси на обичайното място.
Иначе тялото на Стефко продължава да е в камера в Института по съдебна медицина, разположен северно от Мадрид. Мариана Кирилова заявява пред ченгетата, че иска да види приятеля си за последно, но те й отказват, защото лицето му е обезобразено от експлозията. Стига се и до сериозна правна и финансова бъркотия около предаването на трупа на българина. Мариана не може да удостовери пред властите, че му е близка, тъй като двамата са гаджета от три години, но не са женени.
Полицията и Интерпол започват издирване на роднини на загиналия, като научават, че майката на Стефко живее в България. До момента тя все още не е пристигнала в Испания. Близките нямат и финансова възможност да поемат погребението. Общинският съвет в такива случаи може да плати разходите, но преди това трябва да се появи роднина, който да удостовери самоличността си. Срокът за това е 14-дневен, като през тези две седмици между администрациите на Испания и България трябва да се прехвърлят куп документи.
Търсенето на близките в България се оказва много трудно. Благодарение на приятели на Стефко, които впоследствие разбират за трагедията, майката все пак е намерена. Жената е на 64 години, а преди 40 дни починал и мъжът й. Приятелите започват да събират пари, които да й пратят, за да стигне до Испания. Отиват и в посолството, за да ускорят процеса.
Майката се очакваше да пристигне снощи в Мадрид. Пътува 72 часа с автобус, с прекачвания. Приятелите на Стефко са събрали 1800 евро, които освен за билетите ще стигнат и за кремацията и за погребението му. Очаква се това да стане през следващите няколко дни.