Петя Иванова: Васко Василев не е имал нито един смущаващ момент с човек от публиката

Било е неизбежно да се срещнем с Васко Василев. Моето единствено работно място през живота ми е било “Вирджиния рекърдс". Васко се появи там с първия албум, който беше издаден на лауреат преди много години, записан в студиото на Стинг в Италия. Саня Армутлиева е школа и е човек, когото аз обичам. Всичко, което аз научих за това как трябвва да се работи, беше при нея. Това каза Петя Иванова - мениджър, пиар и координатор на звукозаписна продукция, работеща с известния цигулар Васко Василев, в предаването “Животът на фокус" по радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

“На третия ден от своята поява в България Васко Василев успя да си загуби компютъра с ноти в софийско такси. Обади се в офиса, попадна на мен и помоли да му помогнем. Така се запознахме в чисто човешки план. След това аз усетих, че не ми се занимава с музикална индустрия като звукозаписна такава, а с организаторск дейност. И тогава Васко се появи с молба да му помогна за три концерта в България. Така започнахме временно и до сега все още - цели 25 години! Първите ми впечатления от него бяха, че е като малко дете. Изумена бях, че не може да се организира за елементарни неща и аз ги поех, защото не виждах друг начин да се справим. Така е и до днес, една зодия сме и доста си приличаме. За него думата конфликт не съществува", разказа Петя Иванова.

“Основен негов партньор в работата и на сцената е Памела Никълсън, която в България е по-известна като майката на Ванеса Мей. Те с Васко бяха в тандем, но ние с нея сме се разбирали винаги много добре. Впечатлена е от куража във филма за Селин Дион, който освен музикален е и много информативен за заболяването й. Есенцията за нея от филма е че: “Да живее за Селин Дион е да пее, не само да си жив", каза тя.

"Това е философията на големия артист по принцип. Тезата й е, че публиката убива големите артисти и очакванията, които хората имат към тях. Майкъл Джексън е бил такъв артист. При Селин Дион по същия начин се вижда, че взаимоотношенито й с публиката и взаимоотнасяне те към нея и тя към тях, не може никой да й го даде, и това е смисълът на живота й, не са дори трите й деца. Селин казва: “Моят глас е инструментът, който ме е водил, аз съм го следвала цял живот", а той в момента не работи добре, тя го чува и то е убийствено. Това, което става ясно от документалният филм за Селин Дион е, че стресът, напрежението, вълнението, отключват и задълбочава автоимунното й заболяване", сподели Петя Иванова.

Работата й е свързана с ежедневието и ангажиментите на Васко Василев. Това е приятна работа за нея, защото Васко е най-добрият човек, когото тя познава. Работи поне половин година напред в детайл, но в глават е мисълта й е за месец ноември, защото тогава има 18 концерта на Васко Василев в България. Едновременно с това той е в Япония и там има други ангажиенти, които тя следи с лекота. Всичко, което са си казали, уговорки, по презумпция е в писмен вид, независимо на какъв език, и с кого се води кореспонденция.

“Само в България хората се обиждат, и не искат да пишат. За нея критерият да си свършиш добре работата е да няма проблем, когато дойде времето за конкретния ангажимент. “Ако е разписано предварително и всичко е наред, проблемът, който би възникнал е много по-малък и лесно решим. Предизвикателство в работата й е да улучи баланса. Когато питаш залите дали са свободни за тези дати, да не ти казват “Ама вие нормални ли сте, има още 9 месеца до тогава". Договори рядко и трудно се случват предварително, уговорките и имейлите са лични, но тук е така. Жонглиране е с манталитет, знаеш, че на тази територия е така, в Испания са други, в Англия са трети хората. Реално всички хора навсякъде си приличат и ако могат да си почиват, предпочитат да си почиват", каза Петя Иванова.

"Моето любимо време е, когато Васко е на сцената и свири, а аз имам възможност да наблюдавам хората в залата, те са моят обект на истински научен интерес, чисто човешки. Обичам да ги гледам как влизат в залата и час и половина по-късно как изглеждат - одухотворени, ходещи метър над земята. Това е смисълът на изкуството и музиката да те слага на една различна честота за кратко време, ако ти после можеш да се връщаш там, когато имаш нужда пак. Да преценяваме дребните неща, с които се занимаваме от тези, които са съществени и това, което наистина има смисъл", призова тя.

"Трудно е да се почувстваш добре и в баланс, но с музика това е най-лесно. Енергията, която генерира публиката и възможността изпълнителя да я обработи и върне. Това прилича на снежна топка, в началото публиката е обща маса от мисли, чувства, вълнения, очаквания, понякога е изпитателна, понякога не знае какво да очаква, понякога са стреснати хората. И ролята на Васко като артист е да събере и обработи цялата тази енергия, за да направи една хубава снежна топка и да им я върне обратно - по-бяла, по-пухкава, по-лека и те да се почувстват по-добре. Не съм виждала концерт, на който това да не се случи. Затова голямо значение има таланта и лекотата, с която го носиш, личните качества на всеки човек. Не вярвам лош, злонамерен и неприятен човек да може да стои на сцена и да прави това с публиката. Историята на музиката е доказала, че хора с такива намерения не оцеляват дълго", обясни Петя Иванова.

“Първоначалната енергия на публиката, Васко казва, че вижда всяко лице в залата, до което достигне погледа му. По някакъв начин са му интересни хората и ги наблюдава. След концерт имаме традиция да се среща с хората от публиката за автографи и снимки, като най-интересни категории са малките деца, които винаги са искрени. Най-вълнуващо е, когато някое дете изяви желание да свири на цигулка след негов концерт, за да може да свири като него и възрастните хора. Той не е имал нито един смущаващ момент с човек от публиката. Васко има предимството да има лек характер", сподели тя.

"Последният път, в който Васко си забрави лъковете в самолет, беше сложно, защото ръчният багаж не е отбелязан на кого е, а самите лъкове са в едни тубуси, те са се изтъркаляли от едно специално място, където се слагат на цигулката му, той не е забелязал и в метрото на път за вкъщи се сеща, че е само с цигулка, лъковете ги няма. Писахме по всички канали, телефони, да обясним за какво става дума. Те са застраховани и не са на ниска стойност, защото са професионални лъкове - като цигулките, и те са скъпи. Месец след това получихме съобщение от DHL, че са ги намерили и ще ни ги доставят и ни ги донесоха. Но това е късметът на Васко, той тези неща ги владее. Приели сме правило, че той пътува с всичко най-важно, което му е необходимо за концерт като ръчен багаж", подчерта Петя Иванова.

"Не мога да си представя, че има нещо друго, което да ми носи това удоволствие, което ми носи работата, мотивът ми е усещането да си необходим от една страна и от друга страна, това да е форма на игра. 25 години, сега го осъзнавам, че всъщност е четвърт век и това е съзнателният живот и на двама ни и той е минал заедно. Продължава да е като все едно вчера сме се запознали, да е смешно и забавно. Има нещо, което от една страна е отговорност, за това, което правиш и начина по който оказваш влияние в живота на непознати хора. От друга страна е егоцентризъм, защото доставя удоволствие и на нас. Всички са свикнали с факта, че ние сме като Макс и Мориц и по приоритети работата ми е на първо място. На празниците сме на работа. Той работи обикновено на Коледа, Нова година в Лондон, понякога в Япония, но никога не ни е тежало това. Нашите празници са в сряда, когато си го измислим, че е нова година или във вторник, че е Великден. В последните години всичките ни близки хора са в телефоните ни и малко или много се движим пакетно. При Васко средата е от музиканти и приятели, при мен е хора, с които ни обединява обичта към музиката", разказва тя.

"Има едно момиче, една група, която аз лично намирам за явление в българската музика - това е Керана и космонавтите. Тя ме грабна с искреност, изключителен интелект и с таланта си разбира се. Аз не съм виждала по-умен изпълнител от нея, артист. Има достатъчно жизнен опит, за да знае какво иска, живяла е на вън и да не страда от необходимостта да се доказва и пробива на Запад. Тя иска да пее на български, иска да твори на български, иска да работи тук, тя се чувства добре и щастлива тук и всичко, което прави, си го е извоювала сама. Имат колаборация с Васко, тя написа песен за наградите Икар и тя направи песен за цигулка, пиано и глас, написа текст и я записаха заедно с Васко. Тогава разбрахме, че има потенциал в този тандем. Харесва ми начинът по който са минали тези 25 години и бих продължила в същия дух", заключи Петя Иванова.