Петя Дикова: Във филмите от 90-те всеки би могъл да намери нещо за себе си

Романтичните комедии от 90-те години са едни от най-забавните и жизнеутвърждаващи филми, в които всеки би могъл да намери нещо за себе си. Това коментира в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" журналистът и водещ Петя Дикова.

Голям фен на филмите от 90-те години, за нея е непонятно защо вече не се правят такива класически романтични комедии, които са много по-хубави от сегашните филми, като даде пример с романтичната комедия "Нотинг Хил“ (Notting Hill), който според нея е един епитом в жанра.

Ромкомите често са обвинявани, че са много предсказуеми, че са формулирани, но филмите, които се налагат в момента – ужаси и някакви други блокбъстъри, също за формулирани, разясни още тя: "Липсват ми тези филми които ти дават усмивка. Това е жанр, който съществува от Древна Гърция.“ Според журналиста друго обяснение защо не се правят повече романтични комедии е в приходите – във времена, когато е много по-трудно да се продават билети за кино.

По думите й 90-тарските филми имат успехи, защото са истински и близо до живота на хората. В тях всеки може да открие собствената си истина, частица от живота си в една художествена творба. "Моята голяма луда гръцка сватба“ (My Big Fat Greek Wedding) е един от най-успешните филми в жанра, за който проработва добрият нюх на Рита Уилсън и тя ни подари този филм при 2 милиона начална инвестиция, което в холивудски мащаб дори и преди 15-20 години е нищо. И този филм е много близо до хората – с имигрантска тема, със сблъска на културите, с приемането в друго семейство, с традициите. "В "Наистина любов“ (Love Actually) магията на автентизма работи и тя минава през десетилетията. Заради "Нотинг Хил“ (Notting Hill) всички туристи търсим синята врата в къщата – ето, имаш нещо, което е измислено, някаква митология, която живее. А при "Барби“ е трудно да имаш тази идентификация.“

Според журналиста българската класика "Вчера“ е шедьовър и заслужено заема челните места на всички класации за любими филми на поколения българи. "Това е един от филмите, с които аз се гордея. Той носи един особен сантимент, дори сега ми звучи много съвременно и съжалявам, че не е имал тази международна съдба и на "Оскар“ подиум, която според мен заслужава. Първоначално държавната комисия го определя като "кичозен“, а музиката на гениалния Кирил Маричков като скучна, затова пък продължителна,“ сподели още тя.

Един от култовите сериали на 90-те години е "Приятели“, който е прогресивен на много нива и всички много обичахме да гледаме, и който сега сякаш е неудобен и политнекоректен. "Той оформи английския ми език – така учих нови думи, оформи мирогледа ми затова как би трябвало стереотипно да подредя собствения си образ в приятелския ми кръг и какво да очаквам от първата ми среща с Ню Йорк. Гледайки сериала сега, настръхвам, защото всяка втора сцена е на ръба: или ще се появи цигарка, или ще се появи политнекоректен коментар, или нещата, които виждаме и чуваме от сегашния филтър на тънкото необидно, което съвремието съвсем правилно е направило толкова чувствително, всъщност би направил съществуването на "Приятели“ тотално невъзможно. Но все пак тези шестимата са абсолютно култови,“ категорична е тя.

Според водещия Благой Д. Иванов насилственият опит да се диверсифицира изкуството е политически активизъм и прави нещата неестествени. "Много е лесно да съдиш от пиедестала на съвремието миналото, но е и ужасно нечестно.“