![](http://i.id24.bg/img/loader.gif)
ЗАРЕЖДАНЕ...
Панделиева разказа за свое пътешествие | ||||||
| ||||||
Националният парк "Торес дел Пайне“ е невероятно място, брулено от едни от най-силните ветрове и с невероятни планински гледки. За да го прекосиш, влизаш в едно невероятно приключение на гърба на местната порода дребни коне багуалес, които са адаптирани към местните условия и се превръщат в най-добрия партньор на местното население. Вятърът е толкова силен, че човек трябва с две ръце да се държи за лъка на седлото на коня, опитвайки се да остане отгоре, за да не се прекатури под поривите на вятъра. "Катеренето по скали с кон няма допирна точка с ездата. Едва по-късно разбрах, че конят всъщност е котва и че той е единственото нещо, което ме удържа там, на земята. Пориви, които стигат до 140 км в час, се чуват във въздуха като гръм. Когато човек е в рискова ситуация, много бързо се научава да разпознава знаците и звуците и според силата на гърма, който се чува горе, можеш да броиш горе-долу до 10 и в следващия момент тази вихрушка се стоварва върху теб,“ разказа тя и добави, че основният двигател на това пътуване до Патагония е дъщеря й, голям любител на планинските преходи. Лияна Панделиева разказа също, че в парка няма много места, които да са направени за туристи – единственият заслон на 140 км околовръст е направен "да опознаеш невероятната природа, която се разкрива“. През 1978 година "Торес дел Пайне“ е обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват и за петото най-красиво място в света от National Geographic. Ако искате да видите трите гранитни кули в сърцето на парка при изгрев, трябва да тръгнете в полунощ. На изгрев слънцето огрява оформените от глетчери скали и те пламтят в аленочервен цвят, разказа още журналистът и обясни, че това е най-мечтаната гледка от всички, които отиват до там. "Резервацията за палатка, за да се види това, се прави само 3 дни в годината, като абсолютно всички места се разпродават светкавично.“ След изключително трудния преход, в който се минава по труднодостъпен терен, удоволствието от гледката наистина е несравнимо: "И в момента, в който стигаме горе, и заревото се дигна, и цялото това нещо пламна пред нас, и ние едновременно започнахме да крещим. Това е една победа над себе си. Това е божествения миг, в който ти наистина преживяваш нещо, което се случва в този конкретен час, в тези няколко минути. И ти си там, и те има, и си на тази земя, и Господ ти подарява този миг и тази гледка. Струваше си всяка секунда.“ Лияна Панделиева е категорична, че въпреки изживените трудности отново би се върнала със съвсем друг вид подготовка на тялото. "Бих взела ски маска, бих ходила само пеша, не бих взела отново кон, бих разчитала на щеките и с удоволствие бих си разчистила сметките с тези в Патагония, но ветрове, които ме мятаха както пожелаят.“ |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg