След тригодишни проучвания най-после беше открита крепостната стена на града и северният вход към нея. Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий в трактата "За строежите", който описва строителната дейност на император Юстиниян І (527-565г.) за защитата на града Акве калиде и прочутите бани с крепостна стена:

"Там не много далеч от града бликат извори от естествена топла вода, които образуват от само себе си бани за тамошните хора. Обаче на това селище , останало от старо време неукрепено , по-раншните императори гледали с пренебрежение, ако и в съседство с него да се поселили варварски племена и да го посещавали болни, които с риск на живота си получавали там облекчение . Сега обаче имп. Юстиниян го оградил със стени и направил лекуването безопасно."

Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м, а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е в североизточната й част.
Тук, близо до входа, бяха открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХІ век. Разчитането на длъжностите им - императорски протоспатарий, хартуларий и генимат /чиновник, който събира държавните налози, данъци/, показва, че крепостта е имала важно военностратегическо и административно значение на главния път през Балкана от север към византийската столица Константинопол. Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти. ( Ана Комнина, "Алексиада", "Гръцки извори за българската история", т.VІІІ, с.53). През 1093г. византийският император Алексий І Комнин води война с нахлуващите от североизток кумани. За да спре нападенията им по Черноморския път към столицата Константинопол, той разполага част от войската си да охранява проходите в най-източната част на Стара планина. Друга армия императорът оставя в стратегически резерв в крепостта Терми (античната Акве калиде).

Открит беше и малък бронзов печат с латински надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и баните на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205 г.

Проучванията на голяма църква от VІ - ХІV в. в централната част на крепостта дава нови сведения за важността на града и като религиозен център. Тук беше открит рядък вид бронзов кръст - "енколпион" от ХІ в, донесен от Ерусалим.

През 2010г. приключи проучването на останките от дъното на пресъхналия стар извор. Открити са над 200 антични монети, накити и култови предмети. Най-ценните находки са : тракийска култова брадвичка от сребро и камея от пръстен с гравиран царски орел в хералдична поза.

Интересни резултати даде разчитането на монетите , 2/3 от които са автономни бронзови монети, сечени в близките антични градове: Аполония - Созопол и Месембрия - Несебър. Очевидно е, че въпреки честите военни спречквания между тях, гражданите им еднакво ценяли лечебните извори на Аква калиде и почитали техните покровителки - Трите нимфи.
При разкопките на баните беше разкрита източната част, наричана вестибюл, от който се преминавало към залите с басейните. За пълното им разкриване голяма пречка сега са полуразрушените сгради на бившата поликлиника, чиито основи са стъпили направо върху старите зидове.

Ето защо е необходимо тяхното демонтиране и отстраняване, за да се обезопасят и проучат изцяло минералните бани, които са просъществували без прекъсване цели седемнадесет века, което ги прави уникални за територията на България.
Археологическите разкопки се проведоха под ръководството на научен екип: ръководител н.с. Цоня Дражева и зам. ръководител д-р Димчо Момчилов.

Те са финансирани от Община Бургас в размер на 50 хил.лв.
Откритите културни ценности с национално значение след реставрацията им, ще бъдат изложени в Археологическата експозиция на 18 май 2011г. - Международния ден на музеите.