Откриха надгробния камък на Снежанка

Имало едно време един чаровен германски град, който получил много важен и отдавна изгубен надгробен камък. Той бил на една известна и обаятелна дама, за която се смята, че е вдъхновила Братя Грим за приказката "Снежанка и седемте джуджета“, съобщава Би Би Си.

Реставрираният камък вече е изложен в музея на диоцеза Бамберг в Южна Германия. Дарен е от семейство, което го е спасило.

Според директора на музея Холгер Кемпкенс, няма съмнение, че историята на тази дама е в сърцевината на прочутата приказка на Братя Грим.

Плочата е била на гроба на баронеса Мария София фон Ертал. Тя е израснала в замъка Лоор на Майн, на около 100 км западно от Бамберг в Северна Бавария. Починала е през 1796 година.

Нейната история била добре известна през 19-и век. По това време Братя Грим живеели на около 50 км от нейното родно място.

Баща й бил благородник на име Филип Кристоф фон Ертал. Той жени повторно след смъртта на съпругата си. Мащехата, подобно на тази на Снежанка, била изключително властна и зла жена.

Лоор е град, който е известен с производството на стъкло и огледала. Бащата на София бил собственик на фабриката за огледала, откъдето идва и идеята за омагьосаното огледало в приказката. В местния музей се пази едно от тези огледала с надпис “Amour propre" ("гордост“ на френски).

В приказката има страшна гора в близост до дома на Снежанка - гората извън пределите на Лоор била изключително опасна, защото там живеели разбойници и опасни животни.

Снежанка трябвало да бяга през седем хълма преди да стигне къщичката на седемте джуджета, която се намирала близо до мина. В близост до Лоор наистина има мина, до която се стига през седем хълма. Там работели "джуджета“ – деца, които носели наметала, за да се предпазят от падащи камъни и прах.

Има и елементи в приказката, които не са свързани с живота на Мария София: стъкления ковчег, отровната ябълка, принцът-спасител.

Животът на баронесата нямал такъв щастлив край като в приказката. Тя ослепяла, когато била много млада, и починала без да се омъжи в манастир на 71-годишна възраст.

На надгробния камък, който трябвало внимателно да бъде почистен от наслояванията, пише: "Благородната героиня на християнството. Тук почива тя след победата на вярата, готова за преобразяващо възкресение“.