Отбелязваме Симеоновден

Симеон Стълпник е известен сред българите още като Симеон орач и Симеон брульо. Според житието му е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни християни. На осемнадесетгодишна възраст постъпва в манастир, след което заживява като отшелник в трудно достъпна планинска пещера. По-късно решава да се изолира напълно от света като заживява в каменна кула, висока 40 лакти, която сам си построил. Заради това, че живеел на върха ѝ бил наречен Стълпник. Смята се, че е починал на 103-годишна възраст. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка св. Марта.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата и нищо да не се дава на заем. Тази забрана се спазва строго, за да не "излезе берекетът от дома". През целия ден жените не поставят на огнището почернели котлета и съдове, за да не заболяват посевите от "главня". Не перат и простират бяло пране, за да не поникнат житните класове празни. Често домакините следят какъв човек ще дойде първи през този ден в къщата им. Ако той е добър и имотен, годината ще е спорна и плодовита. По същия начин, отивайки на нивата, орачът гледа кого ще срещне най-напред. Ако види бременна булка или жена с "пълни ръце", вярва, че житата ще родят много зърно.

В Западна България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през месец януари през следващата година. В Пиринския край на празника се гадае каква ще бъде зимата. Ако през този ден кучето лежи свито на кълбо, селяните очакват ранно застудяване и мразовита дълга зима.