Структурата на изградените съоръжения в комплекса се оказва апетитна за крадците на метали.Поради естеството на дейността извършвана в цеховете, размагнитване на корабни двигатели, вложените в строежа метали са предимно мед,олово и алуминий, които са с висока изкупна цена в пунктовете за вторични суровини. От някогашния сграден фонд са останали само две високи сгради,които поради големината си са се оказали мисия невъзможна за крадците. Не такава е съдбата обаче на високата повече от три метра оградна стена и на санитарно-битовите постройки.От тях са останали само фундаменти и купчини натрошени тухли и бетон.Разкопани и разграбени са и електрическата и ВиК инсталации.Останали са необезопасени и 4 ями наподобяващи бетонни басейни с дълбочина между 3 и 5 метра. Разрушена е и съпътстващата техническа инфраструктура. Трафопоста който е захранвал комплекса е разбит и може всеки момент да се срути.
Цялата тази разруха заплашва сериозно живота и здравето на жителите на селото. Покрай "обкта",както наричат те базата на кораборемонтния завод,преминават няколко пътя по които местните стигат до любимите си места за пикник и излети.От там преминават и стадата на местните стопани.Района не е обезопасен и достъпа на играещи деца до руините е свободен и е само въпрос на време да се стигне до трагедия.Само на 15 метра от стената на комплекса се намира и пистата за мотокрос ,където ежегодно се провеждат състезания.
До момента нито собственика,нито някоя институция е взела мерки за обезопасяването на района,който изглежда като опустошен от бомбардировки Бейрут.