Носи странното име, но е много полезно при проблеми с бъбреците и жлъчката

Изсипливчето (лат. Herniaria glabra ) е тревисто растение, с полегнало, силно разклонено стъбло, дълго 10-20 см. Видът изсипливче у нас има доста представители. Най-често срещаният вид у нас е голото изсипливче - Herniaria glabra. Листата са срещуположни, приседнали, елипсовидни, целокрайни, с ципести прилистници. Цветовете са дребни, жълтозелени, разположени в групички по 5-12 в пазвите на листата. Стъблата и листата на Herniaria glabra L. са голи, светлозелени, а на Herniaria hirsuta L. са влакнести и сивозелени. Цъфти от април до август. Расте по сухите, каменисти и тревисти хълмове на цялата страна. 

Действие и приложение.

Основното действие на билката е диуретично и спазмолитично. Тези основни въздействия могат да бъдат отнесени за сметка на интересното и богато наличие на активни вещества в дрогата: флавоноиди и сапонини, етерично масло и др. От листата е изолирано веществото умбелиферон и тритерпенови глюкозиди, които лежат в основата на спазмолитичното действие на дрогата.

Освен отбелязаното заслужава внимание и присъствието на дъбилни вещества в изсипливчето и на антоциани, които съставки несъмнено допринасят за затягащия и противовъзпалителния ефект на дрогата, който е на по-заден план.

Българската народна медицина, а също така и народната медицина в редица европейски страни предлагат използването на извлеци от растението като средство за стимулиране на диурезата, а така също и като средство за отстраняване на болезнените спазми на гладката мускулатура (предимно на храносмилателния канал).

Най-често срещаното показание за прилагането на изсипливчето са отоците, развиващи се при заболявания на бъбреците, а също така и при асцит. Извлек от изсипливче се препоръчва освен това при дискинезии на жлъчните пътища, при нефролитиаза (за улеснено изхвърляне на песъчинки и малки камъчета), пише Puls.bg. При състояния на раздразнено черво, прилагането на извлеци от дрогата също оказва добър ефект.

Счукано прясно растение се използва за компреси при ухапване от насекоми за успокояване на раздразнението и зачервяването на кожата.

Химичен състав.

Билката съдържа около 3 % тритерпенови сапонини, кумарините скополетин, умбелиферон и метилумбелиферон, наречен още херниарин; дъбилни вещества, флавоноидите рутин, кверцетин, изорамнетин и етерично масло. 

С лечебни цели се изполват надземните части на растението. Бере се цялата надземна част на двата вида изсипливче през време на цъфтенето. При брането стръковете трябва да се режат, а не да се изскубват с корена, който е плитко под повърхността на земята, за да не се унищожават находищата. Още при брането отрязаните стръкове се изтръскват силно, за да се отделят полепналите към тях пръст, пясък и др. Брането трябва да става в сухо време в месеците юли и август.