Невероятно: Нестихващ огън от 4000 години!

"Този огън гори от 4000 години и никога не е спирал“, казва Алиева Рахила. "Дори когато вали дъжд, сняг или духа вятър – той никога не спира да гори.“ Високи пламъци танцуват неспокойно по 10-метров участък от хълма, правейки горещия ден още по-горещ.

Това е Янар Даг, означава "горящ планински склон“, намира се на полуостров Абшерон в Азербайджан, където Рахила работи като екскурзовод.

Страничен ефект от изобилните запаси природен газ в страната, които понякога изтичат на повърхността, Янар Даг е един от няколкото спонтанно възникнали пожара, които очаровали и плашели пътуващите до Азербайджан през хилядолетията.

Венецианският изследовател Марко Поло описал мистериозното явления, когато минавал през страната през 13 век. Други търговци минавали по Пътя на коприната разказвали за пламъците, когато пътували до други земи.

Ето защо страната си спечелила прозвището "огнена земя“.

Древна религия

Някога в Азербайджан такива пожари били многобройни, но тъй като са довели до намаляване на налягането на газа под земята и пречели на търговците, които добивали газ, повечето били потушени. Янар Даг е един от малкото останали примери и може би най-впечатляващият.

Преди те имали ключова роля в древната зороастрийска религия, основана в Иран и процъфтявала в Азербайджан през първото хилядолетие пр.н.е.

За зороастрийците огънят бил връзката между хората и свръхестествения свят и средство, чрез което можели да придобият духовно прозрение и мъдрост. Той бил пречистващ и животоподдържащ и жизненоважна част от богослужението.

Днес повечето посетители, идват за да погледат спектакъла, а не за религиозно удовлетворение и извисяване.

"Изживяването е най-впечатляващо през нощта или през зимата. Когато вали сняг, снежинките се стопяват във въздуха, без изобщо да докосват земята“, казва Рахила.

Храмът на огъня Атешгах

За по-задълбочен поглед в историята на поклоненията към огъня в Азербайджан, посетителите трябва да се насочат на изток от Баку към храма на огъня Атешгах.

"От древни времена те смятат, че техният бог е тук“, казва Рахила, докато показва на туристите петоъгълния комплекс, построен през XVII-ти и XVIII-ти век от индийски заселници в Баку.

Огнените ритуали на това място датират от X-ти век или дори по-рано. Името Атешгах идва от персийски и означава "дом на огъня“. В централната част на комплекса има олтар с купол, изграден върху отвор за природен газ.

Естествен, вечен пламък горял на централния олтар до 1969 г., но в наши дни огънят се захранва от основното газово захранване на Баку и се пали само за посетители.

Храмът се свързва със зороастризма, но историята му е по-добре документирана като индуистко място за поклонение, пише vesti.bg.

Търговци и аскети

Построен като странноприемница в стил кервансарай, комплексът има ограден двор, заобиколен от 24 килии и стаи.

Те били използвани по различни начини от поклонници, преминаващи търговци (чиито дарения били жизненоважен източник на доходи) и местни аскети, някои от които се подлагали на мъчения като това да лежат върху разяждаща негасена вар, да носят тежки вериги или да държат ръката си в една позиция в продължение на години.

Комплексът станал музей през 1975 г. и бил номиниран за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1998 г. Днес посреща около 15 000 посетители годишно.