Ще Ви разкажа накратко моята история. Ако имате въпроси, с радост ще Ви отговоря. Омръзна ми да чета непрекъснато, че българите-емигранти са предатели, родоотстъпници, търсят лесния начин и т.н.
Убедих се и всеки ден ставам свидетел на това колко по-българи са българите в чужбина. Това пише в писмо до "24 часа онлайн" Малина Гаджева, учител от Пловдив, която преди 11 месеца емигрира в САЩ и основава първото българско училище в Ориндж Каунти. Ето пълното писмо на Гаджева:
Пристигнахме в САЩ преди 11 месеца. Това беше най-голямата мечта на съпруга ми. От 18 г. пуска "зелена карта" всяка година, но без успех. Миналата година реших и аз да си пробвам късмета и... спечелих.
Бяхме изправени пред труден избор - аз работех като начален учител в пловдивското училище "Черноризец Храбър", имах успешна кариера, бях в апогея си, съпругът ми работеше като полицай - сбъднатата му детска мечта, не живеехме зле, но не беше и това, което искахме за децата си.
И трябваше да решим - да останем и да продължаваме така или да зарежем всичко и да започнем от нулата. Уверявам Ви, че изборът е много трудно и страшно нещо. Събрахме живота си в 4 куфара и дойдохме тук с много страхове и с малко очаквания.
Посрещнаха ни приятели. Установихме се в Ориндж Каунти, Калифорния. В началото аз започнах работа в магазин, а съпругът ми в строителна фирма.
Разбрах, че в съседен град има българска църква и българите се събират в съботите там. Малко преди Коледа отидох на една от службите. Запознах се с Петя и Николай - семейство от Велико Търново.
Те са тук от години и са успели да организират и да открият българска църква в Ориндж Каунти. Разбраха , че съм учител и както казаха те: "Не можехме да повярваме - Бог те прати".
Изявиха желание да уча техните и на още едно българско семейство децата на български. Разбрахме се да минат празниците и ще го уточним. След празниците децата, желаещи да учат български, бяха станали от 4 на 12. Сръбската църква (в която се помещава и българската) ни предостави помещение и през януари за пръв път удари звънецът на българското училище.
Постепенно започнаха да прииждат още и още деца. В момента имам 55 ученици. Имам 4 групи - предучилищна група, деца, които не говорят и не разбират български, начинаеща група и група с напреднали.
Повечето деца са от смесени бракове и са родени тук. Родителите им обаче държат те да могат да четат и да пишат на български. На първия учебен ден попитах децата защо искат да знаят български. Всички ми отговаряха различно.
Едно 8 годишно момиченце обаче ме срази с отговора си: "За да бъда независима! Искам, когато си отида в България през лятото и баба и дядо ме заведат на ресторант, те да не ми четат менюто или да ми поръчват неща, които те решат, а това да го правя сама".
Децата напреднаха много бързо. Вече четат и пишат. Особено се вълнуват от историята. Разпознават всички ханове и царе по портретите им и могат да разкажат подробности за живота на всеки, когото им посочиш.
Давам им домашно да търсят информация за някоя историческа личност. С огромно желание и интерес търсят материали, научават ги и ги разказват. Едно от децата толкова се впечатлило от живота и делото на Левски, че поискало в американското си училище да разкаже за него пред класа.
С голямо вълнение ми сподели как накрая учителката и целият клас са започнали да ръкопляскат. Друго дете пък толкова се впечатлило от нещата, които изучавахме за поробена България, че след като отишло на ваканция с родителите си и техни семейни приятели, не ги оставило на мира - все за това и разказвало - на закуска, на обяд, на вечеря, на разходка...
Майка на мои ученици ми писа СМС: "Промила си им мозъците. След работа минах да взема готова храна от един турски ресторант. Седнахме да вечеряме и децата ме питат каква е тази храна. Казах им "Турска". И двамата скочиха от масата: "Мамо, как можа?! Ти знаеш ли, че България е била 500 г. под турско робство?!" и отказаха да вечерят".
На тържеството по случай завършването на учебната година специален гост ни беше Генералният консул на България в Лос Анжелис г-н Веселин Вълчев. Той остана много приятно изненадан и безкрайно впечатлен от знанията на децата.
Освен български език, история и география, не пропускаме и всички български празници. Училището ни вече е регистрирано и официално сме първото българско училище в Ориндж Каунти "Отец Паисий".