Необичайната техника за сън на Салвадор Дали води до добри резултати

Известният сюрреалист Салвадор Дали имал малко необичаен метод за сън. Когато бил готов да си легне след дълъг ден на представяне "какво ще стане, ако часовниците можеха да се огъват“ или рисуване на картина как би изглеждало, ако черепите съдържат още черепи, той вземал със него ключове или лъжица.

Той държал металните предмети в ръката си, които окачвал на ръба на стола си. На пода имало метална плоча. Докато заспиваше, предметът падаше от ръката му, удряше чинията и го събуждаше, пише IFLScience.

Подобно на американския изобретател Томас Едисън, който използва същата техника, Дали вярвал, че този вид сън му дава творчески тласък (а не просто уплаха, последвана от чувство на изтощение) и ще започне работа веднага след като лъжицата удари чинията . Дали безспорно е бил креативен, но изследователите наскоро проучиха дали тази техника ще работи върху обикновените членове на населението.

Забележително, успя.

Публикувайки работата си в  Science Advances , екипът даде на участниците математически задачи, всяка от които имаше скрито правило, което би им позволило да решат проблема "почти мигновено“, ако го намерят.

След като се опитаха да решат проблема, участниците бяха разделени на три групи, преди да се опитат отново да решат проблема: хора, които останаха будни, хора, на които беше позволено да потънат в плитък стадий на сън с небързи движения на очите (известен като N1) за повече от 30 секунди и тези, които бяха позволява да се потопи по-дълбоко в сън без бързи движения на очите за поне 30 секунди.

След това им бяха дадени математически задачи още веднъж, за да видят дали могат да идентифицират скритото правило.

Изследователите установили, че участниците, които са прекарали поне 15 секунди в сън N1, са утроили шансовете си да намерят скритото правило, което предполага повишено творческо мислене, в сравнение с тези, които са останали будни по време на почивката. Осемдесет и три процента от хората, които са преминали в сън N1, са успели да забележат правилото в сравнение със само 30 процента от будната група.

"Тук показваме, че мозъчната активност, обща за зоната на здрача между съня и бодърстването (фаза 1 на съня с небързи движения на очите или N1) запалва творчески искри “, пишат авторите, добавяйки, че "ние вярваме, че N1 представлява идеален коктейл за творчество ".

Въпреки това, ако достигнат по-дълбоки нива на сън, известни като N2 - наблюдавани в експеримента с електроенцефалограма (EEG) - ефектът изчезва. 

"Тези резултати показват, че инкубационният период, съдържащ кратък период от N1, има подчертан ефект върху прозрението, но този благоприятен ефект изчезва, ако участниците достигнат по-дълбоко състояние на сън."

Екипът казва, че техниката на Дали и Едисон може лесно да се използва.

"Тъй като не изисква никакъв материал освен предмет от ежедневието, техниката на Едисън може да бъде приложена от всеки, който желае да призове творческата си муза, у дома или на работното място.“

Що се отнася до причините за този ефект, необходимо е повече проучване, въпреки че екипът има идеи.

"N1 е придружен от неволни, спонтанни, подобни на сънища перцептивни преживявания, които включват скорошни преживявания наяве по креативен начин, като ги обвързват със слабо свързани спомени“, пишат те.

"Такива хипнагогични преживявания могат да се разглеждат като изострена версия на будни спонтанни мисли (напр. блуждаещи ума) и по подобен начин насърчават генерирането на нови идеи.“

Така че, ако можете да преодолеете разочарованието от невероятно внезапния край на дрямката, това може да е начин да дадете тласък на креативността си. Само не казвайте на шефа си, че дължите всичко на дрямката.