"Върнах се от ада, за да ви кажа, че този вирус го има! Той е ужасен и най-важното е, че удря, без да можеш да се осъзнаеш! Повярвайте ми, повече от грип е, а за мен и за жена ми щеше да се окаже фатален. Благодаря на доц. Попов от ВМА, ген. Мутафчийски от НОЩ, на доц. Михайлова от ВМА, на моя истински приятел и спасител Любо Нейков, който, ако не ми беше помогнал, щях да съм си отишъл, щях да съм умрял".
Така емоционално се обърна с благодарност към хората, които го върнаха от смъртта, режисьорът Съни Сънински, който дълго време се бори с ковидинфекцията. "Ще помня до сетния си дъх всички хора, които ме подкрепиха, които ми оказаха помощ, за да мога сега да се чувствам добре и да говоря с вас", допълни още Съни.
50-годишният театрал не знае кога и как се е заразил, но повече от 15 дни бавно и неусетно тялото му преминавало от настинка в температура, от горещина в болки и накрая скоротечно и свирепо в двойна бронхопневмония.
"Неусетно дъхът ми се скъсяваше, все повече и повече, докато една нощ не изпаднах в паника, че умирам от задушаване и потъвах в нищото. Закараха ме в болницата и когато имах време да размишлявам, си казах - няма значение колко съм богат, красив, известен, успешен, какви награди, пътувания и победи съм имал. Всичко, което правех и съм правил до сега, изчезна. Изпари се. Нищо. Празно и черно. В тъмното, оплетен с кабели и системи, оставахме само аз и този кратък "дъх" който ми даваше шанса да "видя" защо да живея! Този плитичък дъх ме свързваше с една тънка, почти невидима нишка, която водеше до малка светеща точка. Този дъх ми помогна да видя смисъла. Смисълът да продължа да дишам. Кратко, учестено, дъх след дъх, след дъх, след дъх, но... да живея", продължава емоционално Сънински пред "
България днес".
С днешна дата режисьорът от Театър 199 вече е по-добре, но осмисля живота си по друг начин. "Разбрах, че много обичам всичко наоколо, особено простичките неща, като природата, слънцето в парка, любимите ми хора, децата, жена ми, приятелите, театъра, проектите ми, хубавите дрехи, мечтите ми и още, и още... и само тази светлинка, свързана към мен с тънка, но силна нишка, само тя ме държеше буден", разплаква се той.
И докато му вливали антибиотици и се суетели около него, той мислено отправял молитви към спасителите си - към Любо Нейков, който веднага му съдействал към кого да се обърне за лекар и му дал телефон, към докторите, към близките. "За мен сега животът отново започва отново. Слава Богу, че намерих сили да тръгна обратно и да се върне. Жена ми също. Тя също беше болна. Чух, че други не са имали сили да продължат. Жалко. И сега съм щастлив. Истински щастлив", завършва изповедта си режисьорът Съни Сънински, с истинско име Александър Иванов.