Най-странните случаи на масова истерия в историята

Масова истерия е термин, използван за описание на ситуация, в която физически или психологически симптоми се появяват масово, разпространявайки се бързо в общности, а понякога и в цели градове и държави.

По време на истерия, засегнатите индивиди могат да изпитат неконтролируем смях, припадък, изблици, замаяност, мускулна слабост и други симптоми, които нямат физическа причина, пише сайтът Crnobelo.com.

Случаи на масова истерия са докладвани по целия свят и в продължение на векове те ни дават завладяваща представа за сложната природа на човешката психология.

Терминът "истерия" идва от гръцката дума "hystera", което означава утроба. Тази асоциация произлиза от древноегипетски папируси, които твърдят, че причините за истеричните разстройства са резултат от спонтанно движение на матката на различни места в женското тяло.

През Средновековието тази вяра е била заменена от вяра в магьосничество, демонично обладаване или лудост, която е причинявала истерия. Въпреки че случаите на масова истерия продължават да озадачават медицинската общност, се смята, че те са свързани с екстремни случаи на емоционален или психически стрес.

Танцуващата мания

Танцуващата мания, известна още като танцовата чума, обхващала континентална Европа между 13-ти и 17-ти век. Едно от най-големите огнища е в Аахен, Германия, на 24 юни 1374 г.

По време на този феномен хората танцуват истерично по улиците с часове, дни и очевидно месеци, докато не припаднат от изтощение. Някои дори умират от инфаркт или инсулт.

Танцуващата чума се е срещала многократно в средновековна Европа, в Италия, Люксембург, Франция, Германия, Холандия и Швейцария. Първоначално танцувалната мания се е смятала за проклятие и все още не се знае дали е истинска болест или социален феномен.

Френски монахини и котки (19-ти век)

Институции като училища, затвори и сплотени общности често са били места, където е избухвала масова истерия. В книгата "Епидемии от Средновековието" се пише за монахиня в манастир във Франция, която започнала да мяука като котка. Скоро след това и другите монахини започнаха да правят същото, докато целият манастир започна да мяука.

Това поведение е разтревожило хората, така че са били извикани войници, за да се опитат да разрешат ситуацията. Монахините са били бити с камшик и бити от войниците, докато не обещаят да спрат. През 19 век е било обичайно да се вярва в притежанието, а във Франция котките често са били смятани за дяволски същества.

Епидемията от смях (1962)

Епидемията от смях започва на 30 януари 1962 г. в училище-интернат за момичета в Кашаша, Танзания. Започва от три момичета и скоро смехът се разнеся из цялото училище.

Смехът продължава часове, дни и седмици. След затварянето на училището масова истерия се разпространява и в други училища. Хиляда деца са били засегнати от този изблик и 14 училища са били принудени да затворят. Истерията приключва след осемнадесет месеца.

Изпитания на вещици в Салем (1692-1693)

Един от най-известните случаи на масова истерия е този, който се случва в Салем, Масачузетс, през 1692 г. Десетки млади момичета започват да крещят неудържимо и да се държат странно. Това води до обвинения в магьосничество.

Резултат от тази мания са широкомащабните процеси и изтезания на лица, обвинени в магьосничество, известни като "Процесите на вещиците в Салем“, които доведоха до смъртта на 25 жители на Салем.

Процесът на вещиците в Салем, който се превърна във влиятелно събитие в историята на САЩ, е използван в политическата реторика и популярната литература, за да подчертае опасностите от изолационизма, религиозния екстремизъм и фалшивите обвинения.

Днес масовата истерия не се свързва с демонично обладаване, както е било преди.

Последната епидемия е възникнала през 2012 г., когато около 1900 деца в 15 училища в Шри Ланка са имали редица общи симптоми, включително кожни обриви, замаяност и кашлица, без видима физическа причина.

Докато случаите на истерия изглеждат смешни и странни, изследванията показват, че има много комплексни фактори, които могат да допринесат за формирането и разпространението на колективна истерия.

Това включва социални проблеми, културен натиск, слухове, страхове, вълнение, религиозни вярвания, подсилване на дейности от авторитетни фигури и екстремен стрес.

Въпреки че социалният, политическият и религиозният контекст са се променили през вековете, човешката психология до голяма степен е останала същата, поради което е вероятно да станем свидетели на много повече масови истерии в бъдеще.