Могат ли бактерии да причиняват деменция?

В последните години знаем все повече за чревния микробиом благодарение на редица научни изследвания, които ни убеждават колко важен е той за цялостното ни здравословно състояние. Но, оказва се, храносмилателната система май не е единствената, която има своя среда за живот на различни микроорганизми - мозъкът ни също.

Идеята за мозъчен микробиом не е съвсем нова, но сега едно изследване на учени на University of Edinburgh отново повдига темата и хвърля повече светлина върху това какво точно представлява той и защо е наистина важно да го познаваме и да се интересуваме от него.

Науката и медицината стават все по-добри в идентифицирането на различни заболявания, които наподобяват по симптоми невродегенеративни, но всъщност са причинени от бактерии. Точно както лаймската болест, за която споделиха Джъстин Бийбър и Бела Хадид - нейният причинител е Borrelia burgdorferi. Когато тя веднъж се открие в мозъка, е много трудно да бъде напълно елиминирана.

Според доклад, публикуван в научното списание Alzheimer's and Dementia, случаите, в които дегенеративните заболявания са с инфекциозен причинител, т.е. могат да бъдат предотвратени, се увеличават. И това е още една причина учените да искат да разберат повече за микробиома в мозъка.

Според водещия изследването инфекционист Ричард Лейт, тези случаи се откриват по случайност, но след приложено продължително антибактериално или противогъбично лечение се забелязва значително подобрение в състоянието на пациентите и те вече не се държат и не функционират като страдащи от деменция или болест на Алцхаймер.

Именно затова лекарят е един, но не единствен, който смята, че и мозъкът, точно както червата, е среда на живот на различни микроби. Това твърдение е в протитовес с битуващото мнение, че бариерата между кръвта и мозъка е доста трудно да се премине от различни микроби и гарантира стерилност на сивото вещество.

Но тази област все още е до голяма степен неизвестна и неизследвана от учените и по причината, че не е така лесно да се вземе проба от мозъка, както например може да се направи от носа, гърлото или червата. А, оказва се, още откривателят на болестта, кръстена на него, Алоис Алцхаймер, през 1906 г. изразява своите съмнения, че неин причинител може да са бактерии, но не успява да докаже това си твърдение. 

Бактериите, които са навсякъде около нас, могат да имат много по-голям (и понякога животозастрашаващ) ефект върху мозък, отколкото вирусите. От тях като най-опасни са посочени херпес зостер и херпес симплекс. А множество изследвания от последните години потвърждават, че хората, които страдат от чести инфекции, са с много по-висок риск да развият невродегенеративните заболявания - както и обратното.

Лейт прави анализ на проби, взети от мозъците на хора, които са страдали от деменция, и на други, които не са. И се установява, че при първата група има значително по-голямо разнообразие от микроби, както и значителен растеж в сравнение с другите. Най-често това са гъбички (кандида и криптококи), бактерии (стрептококи и стафилококи) и хлоропласти, а вирусите са много малко - предимно аденовирус тип С. Открити са обаче и видове микроби, които все още са непознати на медицината, обяснява Guardian, цитиран от lifestyle.bg.

Сега усилията на учените са насочени в посока да се установи какви точно бактерии могат да се съдържат в мозъчния микробиом, каква част от случаите на деменция и болест на Алцхаймер се предизвикват от тях, както и какви са начините това да се предотврати - от начина ни на живот до евентуални ваксини.

Овен това е важно да се установи дали по примера на чревната микрофлора, и в мозъка имаме добри и лоши бактерии и заболяванията се случват тогава, когато се наруши баланса между тях. Темата е наистина важна, защото експерименти с мишки показват, че бактерията Chlamydia pneumoniae, която предизвиква бактериална пневмония, може да доведе и до признаци на болестта на Алцхаймер. И това кара учените да смятат, че бактериите, засягащи сивото вещество, могат лесно да стигнат до него през носната кухина - точно както се заразяваме с вируси и грип.

Също така неведнъж се е подчертавало колко е важна добрата орална хигиена, защото развитието на бактерии в устната кухина, както и различни възпаления (например пародонтит), могат да доведат до изменения в мозъчната функция. И причината за тази причинно-следствена връзка са отново бактериите, които явно успешно преминават бариерата между кръвта и мозъка.