Любим водещ потъна в скръб, загуби баща си
Семейна трагедия е сполетяла водещият Павел Владимиров. Във фейсбук той сподели за загубата на близък човек, видя Plovdiv24.bg:
През последните близо 5 години, откакто диагнозата-присъда ни зашлеви с отвратителната си категоричност, стотици пъти съм се сбогувал с татко в мислите си. И ето, че този момент най-сетне дойде, а аз не съм готов да го пусна... Макар болестта да го съсипа методично и безпощадно, и всячески се опита да замъгли спомена за това какъв бе преди, аз искам да го помня така, както на тази любима снимка от едно турне във Франция.
Никога не съм бил особен привърженик на изнасянето на толкова лични неща на показ, но пиша този статус най-отговорно, защото искам да знаете, че въпреки татуираните убийци, политическите мекерета и посланиците на чалгата, които заливат мрежата през последните месеци, въпреки девалвацията на мъжествеността, около нас все още има достойни мъже, макар и вече с един по-малко.
Мъже, които не страдат от излишни болни амбиции, не ламтят за пари и власт, на които им стига децата им да са здрави, жена, която да ги обича, една градинка, 10 кошера с пчели и да поплуват в морето. Мъже, които стават в 5 за работа, после копаят в градината, а вечерта слагат блейзера и отиват на театър, изложба или класически концерт.
Довиждане мой създателю, мой най-добри приятелю от 43 години, мой консилиери, мой изповеднико, мой първи учителю по плуване и художествено слово! Не сбогом, а довиждане, защото все някога ще се видим, за да попеем заедно в небесния хор...
Благодаря ти за безкрайната бащинска всеотдайност, за философските разговори, за мръсните песни и вицове, за хранителните режими, за музиката и киното - за Чаплин, Тодор Колев, Истууд, Франко Неро, Павароти, Челентано, Кърк Дъглас и Джони Кеш! Новогодишните концерти на Виенската филхармония никога няма да са същите без твоята компания!
Част от мен си отиде с теб, но се радвам, че имах късмета и честта да те познавам, и наричам мой баща!
P.S. Благодаря на майка ми, която мина през ада, но до последно не се предаде да се бори за татко!
P.S.1. Благодаря за отношението на лекарите в Александровска болница, колегите на татко от УМБАЛ Тота Венкова в Габрово и болница Иван Рилски в града, както и на всички, които го почетоха днес!