Коста Каракашян: Не си поставям никакви граници в изкуството
Не си поставям никакви граници – водя се от интереса и интуицията си. Реших да си позволявам всичко, което ми е било интересно като тема или като начин на работа, и да не се ограничавам само в едно направление. Така от танцьор минах към хореограф, после към режисьор и сега тествам различни нови формати. Това каза Коста Каракашян – режисьор, хореограф и визуален артист в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов.
"В ядрото на моето изкуство е много важно винаги да има две неща: да има сюжет или драматургия, и второто е винаги да има някакъв разтърсващ, изненадващ елемент в преживяването. За някои от тези теми идеята сама подсказва, че би било подходящо да е филм, за други неща – изложба, а в момента започваме първите стъпки на книга,“ каза той и допълни, че една идея трябва да те провокира и ти самият да имаш нужда от вътрешна трансформация, за да може да създадеш дадено нещо: "Трябва да са теми, които са ни ударили наистина в сърцето и в емоциите, за да може ние, като артисти, наистина да дадем плътност на тази история,“ обясни той.
Танцува още от 5-годишен и определя движението като много важен естетически компонент в работата му. По думите му нещото, което винаги му е допадало, е, че чрез танца може да се достигне до едни емоционални състояния, които "някой път ни е трудно да поставим в думи“. Движението за него носи много дълбока емоционална палитра. "В киното е много интересно, когато движението е на преден план, когато основното действие минава през движение.“
Определя литературата като любимо изкуство. "Беше голяма стъпка да си позволя да пиша сценарии. След като навлязох и в това, си казах: защо да не отида още една стъпка натам? За мен е много медитативно да седна да пиша и да изследвам една история само с моето съзнание и само с листа хартия или вече лаптопа пред нас,“ разказа той и добави, че в съвременния забързан свят литературата е шанс малко да се забави темпото и да сме наистина потопени в една история. "Една книга по много мек и нежен начин те вкарва в нейния свят“.
Коста Каракашян сподели, че му предстои заснемането на художествен късометражен филм, който се осъществява с подкрепата на Национален фонд "Култура“, и който по думите му ще бъде готов в края на годината. "Филмът се казва "Те“ и е любовна история между двама души, които не могат да покажат връзката си. Филмът е много поетичен и всъщност показва един контраст между вътрешния свят – тази реалност, която ние самите успяваме да създадем като един балон, в който се чувстваме себе си, и от другата страна ежедневието,“ обясни той и добави още, че работи и по сценарий за пълнометражен филм, с който участва в Програма за развитие в Братислава на Midpoint Institute, откъдето получават страхотна обратна връзка. "При създаването на социално кино, ако успееш да събудиш наистина едно емоционално преживяване, тогава хората са готови да свалят своите предразсъдъци и да са отворени към тези истории. Социалното изкуство успява да ни сближи и да стопи ледовете,“ убеден е той.
"Филмите, които аз обичам, са по някакъв начин поетични, приглушени, интимни. Един от филмите, който ми е много любим, е "Лейди Бърд“ (Lady Bird) на Грета Гъруиг, защото има толкова нива на емоционалност в отношенията с нашите родители, със семейството. Той по красив начин показва вътрешния свят и конфликтите между поколенията,“ обясни Коста Каракашян и допълни, че сериалът, който най-много му допада, е Fleabag на Фийби Уолър-Бридж, където виждаме брилянтно написан сценарий и брилянтното му изпълнение от нея самата. "Много ми харесва колко много уязвимост има и в Lady Bird, и във Fleabag.“