Кой почита църквата днес

Църквата уважава през днешния ден св. мчци. Леонтий, Ипатий и Теодул Финикийски.

При римския император Веспасиан (царувал 70-79 г.) един жрец, на име Адриан, бил пратен във Финикийската област да предава на съд и гибел тамошните християни. Адриан драговолно приел това предписание, тъй като мразел християните и имал нечовечен темперамент.

Когато дошъл в региона, донесли му, че в град Триполи, покрай планината Ливан, се намира един пълководец Леонтий, който има вяра в Христа, и отвръща мнозина от поклонение на боговете. Адриан неотложно пратил естрада Ипатий с няколко бойци да задържи Леонтий.

Действително Леонтий обръщал доста езичници към Христа, тъй като посредством своя благодетелен живот той придобил огромно въздействие върху жителите на Триполи и бил почитан и обичан от тях. По националност той бил грък, славел се с смелост, мъдрост и ерудиция, свято изпълнявал заповедите Христови, помагал на небогати, приемал странници и живеел свято и почтено.

Приближавайки се до Триполи трибунът внезапно тежко болен и бил заставен да спре на пътя. Състоянието му се влошавало и бойците очаквали гибелта на своя шеф. През нощта обаче на Ипатий се явил на сън ангел Божий, който му споделил: Ако искаш да оздравееш, то дружно с бойците си извикай три пъти: “Боже Леонтиев, помогни ми! ". Ипатий разказал чудния сън на бойците си.

Един от присъстващите, на име Теодул, слушал описа на Ипатий с изключително внимание, разпитвал в детайли за видението и сърцето му се разпалвало с обич към незнайния Бог. Когато се съмнало, всички бойци се събрали и по предложение на естрада с висок глас извикали три пъти: “Боже Леонтиев, помогни! ". И незабавно болният излекуван.

Всички бойци почнали да ядат, да пият и се веселят. Само Теодул не вземал присъединяване в общото забавление, а седейки настрани, мислел. Най-после той пристъпил до естрада, напомнил му за даденото предписание, уговорил го да остави бойците и да върви с него напред в Триполи. Ипатий се съгласил и те тръгнали дружно.

Когато към този момент приближавали до града, самичък Леонтий излязъл да ги посрещне, приветствал ги и запитал: “Кого търсите? ". Пратени сме да издирим в тоя град някой си Леонтий – дали отговор Ипатий и Теодул. – След нас идва нашят шеф Адриан. Той желае да види тоя Леонтий и да го прати в Рим, където нашият цар ще го одобри с респект, тъй като чул, че Леонтий е човек смел, умен и старателен чиновник на нашите богове.

– Виждам, че сте чужденци и малко познавате нашия град – дал отговор Леонтий. – Да идем вкъщи! Ще си починете, а след това ще ви покажа индивида, който считате старателен чиновник на боговете. Той не е другар на тия богове, които почитате, а е християнин, и има вяра в Господа Иисуса Христа.

Пътниците приели неговото предложение и отишли вкъщи му. Стопанинът ги приел с огромна наслада. Като обядвали, Ипатий и Теодул му поблагодарили и го помолили да им покаже Леонтий.

– Аз съм Леонтий, който вие търсите – споделил той. – Аз съм боец на Иисуса Христа и мене вие би трябвало да вземете под стража.

Тогава Ипатий и Теодул паднали в нозете на Леонтий, като извикали: Служителю на Бога Всевишни, моли за нас твоя Бог, тъй като и ние желаеме да бъдем християни!

След това те разказали за явяването на ангела и за чудесното изцеление на Ипатий посредством името на Бога Леонтиев. Като ги слушал, Леонтий плачел от наслада, и когато те свършили своя роман, той извикал: Господи Боже, Който желаеш на всички люде да се спасят и да схванат истината, милостиво погледни на нас в тоя час! Ти си довел при мене тия същите, които били пратени срещу мене.

Моля Те, резервира ме и тях просвети със светлината на Твоето състрадание и излей над тях благодатта на Светия Дух! Сърце чисто създай в тях и като ги запечаташ с Твоя свят белег, направи ги Твои непобедими бойци!

Едва произнесъл тая молитва и ярък облак осенил Ипатий и Теодул и дъжд ги облял от небето. Леонтий призовал над новообърнатите името на Света Троица – Отца и Сина и Светия Дух. След това той облякъл на Ипатий и Теодул бели облекла и наредил да носят пред тях запалени свещи, какъвто бил тогава обичаят за новопокръстените.

Между това в града пристигнали бойците, които придружавали естрада. Те с възмущение разбрали, че началниците им приели християнската религия. В града също по този начин мнозина били недоволни от това и станало неспокойствие.

Тълпи народ и бойци ходели по града, като викали: “Да загинат в огън ония, които безчестят нашите богове! ". Едни защитавали Леонтий и християните, други желали още същия час да ги убият. Най-после решили да не подхващат нищо до идването на Адриан.

Той дошъл след два дни и повикал християните на съд. На всички негови въпроси Леонтий отговарял с твърдо изповядване на своята религия. Адриан заповядал грубо да го бият и още веднъж да го отведат в тъмницата.

След това той се обърнал към Ипатий и Теодул и ги заплашил с мъчения, в случай че не се отрекат от Христа, и им заречен благосъстояние и почести, в случай че се покорят на неговата воля. Но Ипатий и Теодул, които твърдо повярвали в Господа и във безконечния живот, не желаели земни богатства и не се бояли от краткотрайни страдания. Те останали правилни на Бога.

Адриан заповядал да ги мъчат: грубо ги били, стъргали телата им със стоманени остриета и най-сетне ги осъдили на гибел. С думите: “Ти си наше прикритие, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си ", те навели глави под секирата.

След това Адриан повикал още веднъж Леонтий и почнал да го убеждава, като му обещавал почести и богати блага, в случай че се отхвърли от Христа. Но Леонтий му дал отговор: По-добре самичък ти се обърни към Христа, Адриане, и ще получиш и чест, и богаство, и избавление. Най-после го обесили с главата надолу, като му привързали на шията тежък камък.

Адриан заповядал да го мъчат до самата гибел и свети Леонтий починал под ударите на мъчителите. Християните благоговейно погребали тялото му покрай града.