Кичур от косата на Бетовен повдига завесата около смъртта на великия композитор

Изследователи са успели да проследят причината за смъртта на великия композитор на класическа музика Лудвиг ван Бетовен, като са анализирали ДНК от няколко кичура коса, за които преди това е установено, че са на известния музикант. Те разкриха резултатите от този амбициозен проект, започнал през 2014 г.

Преди почти два века, на 26 март 1827 г., във Виена на 56-годишна възраст умира един от най-влиятелните композитори на класическа музика - Лудвиг ван Бетовен. Оттогава насам обаче сред учените непрекъснато се водят спорове относно точните причини за смъртта му.

Сега изследователите са използвали нова техника за да хвърлят светлина върху преждевременната смърт на немския композитор. Те са анализирали неговата ДНК от косата му.

Проучването им, публикувано на 22 март в научното списание Current Biology, разкрива силна генетична предразположеност към чернодробни заболявания, както и инфекция с вируса на хепатит В в края на живота му. Тези два фактора вероятно са допринесли за смъртта му, най-вероятно от цироза, утежнена от консумацията на алкохол.

Но, за съжаление, те не могат да обяснят причината за прогресиращата му глухота, която причинява толкова много болка на композитора на Деветата симфония.

През 1802 г. в писмо до братята си, написано в момент на отчаяние, композиторът изразява желанието си болестта му да бъде описана след смъртта му и да стане публично достояние. "Постарахме се да изпълним това желание", заяви на пресконференция Тристан Бег, изследовател от Университета в Кеймбридж и водещ автор на изследването.

И макар че мистерията все още се крие около някои от многото патологии, от които е страдал Бетовен, "имахме огромен късмет (...) да получим такива впечатляващи резултати", каза ученият, който стои зад проекта.

Досега изследванията върху здравето на Бетовен се основаваха на неговата кореспонденция, дневник, записки на лекари и доклади от аутопсии.

Този път учените изследват осем кичура коса, представени като принадлежащи на Бетховен и взети от публични или частни колекции. Те установяват, че пет от тях произхождат от един и същ мъж, като измененията показват, че са от началото на XIX век.

От тези пет кичура историята на предаване в продължение на два века е непрекъсната за два от тях и е подкрепена с богата документация. Единият е подарен от самия Бетовен на негов приятел музикант през 1826 г., а вторият е принадлежал на семеен приятел, който организирал погребението му.

Според изследователите тези пет кичура, които обхващат последните седем години от живота на Бетовен, практически гарантират автентичността си. От оригиналните осем три други са дисквалифицирани, включително един, която е използвана в подкрепа на хипотезата за смърт от отравяне с олово. Този кичур всъщност е принадлежал на жена.