Изследване хвърли светлина върху причините за един от шокиращи експерименти в психологията

Ново изследване хвърли нова светлина върху причините за един от най-известните и шокиращи експерименти в психологията. Резултатите ни доближават до отговора на въпроса защо хора, които обикновено са добронамерени, са способни на ужасяващо насилие, когато изпълняват заповеди.

През 1960 г. психологът Стенли Милграм ужаси света, като инструктира доброволци да нанасят все по-мощни електрошокове върху хора, които не успяват да се справят с тестове за памет. Експериментът, разбира се, е режисиран – електрошоковете не са истински, а "жертвите“ са всъщност актьори. Но повечето от участниците в експеримента не подозират това. Те са убедени, че прилагат шокове, накрая достатъчно силни, че да са способни да убият жертвата. И въпреки това, само една трета от участниците отказват да се подчинят на заповедите. Дори те обаче стигат смущаващо далеч.

Пет десетилетия по-късно проф. Патрик Хагард от лондонския Юнивърсити Колидж използва нова технология, за да разбере какво кара хората да постъпват така.

"Хората често настояват, че носят по-малка отговорност защото "само са изпълнявали заповеди“. Но дали казват това само за да избегнат наказание или заповедите наистина променят базовото преживяване на отговорността?“ е въпросът, който Хагард си поставя.

Хагард изследва чувството за "деятелност“, или доколко хората чувстват, че техните действия са причинили определени външни събития. Предишни изследвания са демонстрирали, че това чувство – че сме отговорни за дадено действие – изменя представите ни за време. Толкова сме свикнали с представата, че когато натиснем ключа, лампата се включва, че когато в процеса се вмъкне малко забавяне, мозъкът ни не го отчита. Чувството, че действието има незабавен резултат, може да се използва, за да измери колко отговорни се чувстваме.

В предишно изследване Хагард наблюдава, че много хора са чувстват по-отговорни (измерено чрез промените във възприятието на времето) към събития с положителен резултат, отколкото към такива с отрицателен. И причината "победата да има хиляди бащи, а загубата да е сираче“ не е просто срамът. Хората наистина са по-склонни да мислят, че са по-отговорни за успехите, отколкото за провалите, завършва, завършва "Обекти".