© Burgas24.bg | | Градският часовник в Бургас, едно от емблематичните места в морския град, за което веднага се сещаме, когато става дума за Бургас, заедно с площад "Тройката", Казиното и бургаската гара. Там, под часовника, вече поколения бургазлии си уреждат срещите. Времето не е намалило неговото значение, а напротив, само е изпълнило с нов смисъл старият градски символ. За бургазлии той е едно от местата, където знаят, че ще се срещнат с близък, с далечен роднина, дори може и бизнессреща да си уредят. И кореняк бургазлии и онези, които са хвърлили котва край морския бряг, знаят безброй истории, случили се точно тук под часовника през годините, превърнали се в истински градски легенди.
Когото и да запитат кое е най-прочутото място за срещи, без колебание ще отговори -градския часовник. Старите бургазлии разказват, че още с появата му районът се превръща в място за любовни трепети и въздишки и станал истински ориентир за влюбените. И до ден-днешен младите не изневеряват на традицията и си удрят среща до часовника.
Оказва се, че е твърде оскъдна информацията за тази бургаска емблема, до която са се запознали или събрали не една и две любовни двойки.
Според историческите данни рождената дата на този символ на Бургас е 1936 година.
За негов баща се смята инженер Георги Марков-директор на тогавашната кооперация " Светлина", която електрифицира крайморския град. До 1927 година Бургас се е осветявал с фенери, през 1927 година е пусната електрическата енергия от мина "Черно море".
Историята сочи, че е имало два часовника. Часовникът майка, същият като този, който знаят всички бургазлии, е стоял в кабинета на инженер Марков. Часовникът е бил от прочутата швейцарска марка "Фаваж", с троен циферблат. Двата часовникови механизма са донесени от пътуванията на инженер Георги Марков до Швейцария, като градският брояч на времето е бил закупен от общината.
От часовника майка, разположен в сградата на кооперация "Светлина", по въздушна линия идвали импулсите, които задействали градския часовник. Поддържането на механизма извършвали техници, които работели в тогавашното Енерго.
Твърде дълго време тогавашните бургаски първенци търсели подходящо място за часовника. Решили той да е своеобразен разделител на трите централни бургаски улици, за да може да се вижда както от улица "Александровска" и жп гара, така и от улиците "Богороди" и "Фердинандова" заради трите лица, които има. Разположен сега точно до самата община, от него се тръгва за Морската градина или другите две лица на града -улиците "Фердинандова" и "Александровска". През годините обаче поради една или друга причина той сменя мястото си на няколко пъти, но все остава в района около общината.
Още през далечната 1936 година тогавашният кмет Атанас Сиреков решава чосовникът да бъде монтиран близо до сградата на сегашната община в началото на улица "Богороди". Старите бургазлии си спомнят, че там са се намирали хотели, къщи, както и известният военен клуб.
По самата "Александровска" се е намирало т.нар. сити на стария Бургас, където са били разположени почти всички известни банки. След като през 1938 започва строителството на сградата с колоните, както бургазлии наричат сега кметството си, часовникът е преместен на отсрещната страна -на ъгъла на първата сграда на улица "Богориди". Там той е монтиран на фасадата на самата сграда и отново се вижда от всички бургаски посоки.
Заедно с него в мазето на сградата бил преместен и часовникът-майка. В миналото за мястото на ъгъла на "Богориди" е съществувала идея да се изгради градска художствена галерия и часовникът да заеме достойно своето място пред нея. Идването на демокрацията и последвалата реституция обаче помитат сградата, където някога бе магазин "Витоша".
След събарянето и точно в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век часовникът стои захвърлен в мазетата на общината, но изчезва майката, без която не може той да се възстанови. Липсата му в градския пейзаж довежда до недоволство сред бургазлии, които "воюват" за връщането на символа си.
Започва издирване на антиката. В търсенето й се включва дори и полицията, спомня си Стефан Николов, който се грижи за часовника. Обаче така и не се открива часовникът майка и се налага да се направи нов.
Тогавашният кмет Продан Проданов решава да върне една от емблемите на града, изтупват го от прахта и пребоядисват металния му обков. Проектът на сегашната конструкция е на художника Кольо Кехайов, който го поставя в специални метални рамки, постаментът е монтиран така, че отново с него да си сверяват часа идващите от всички улици бургазлии.
Спомням си, че когато започнахме да го издигаме, един възрастен бургазлия, който преминаваше покрай него, се прекръсти и каза: "Доживях отново да го видя", разказва художникът Кольо Кехайов. Часовникът е специално поставен в центъра на Бургас в навечерието на празника на града -Никулден, на 6 декември 1993 година. Само една година преди това общинското ръководство на града взима решение да чества Св. Николай Чудотворец като закрилник на града.
Любопитното е, че сегашният часовник е същият този, който е закупен и доставен от странство в далечната 1936 година. Оттогава досега той не е спирал. Часовникът е с електрически механизъм и сега продължава да се командва от сградата на община Бургас, а вечер неговият циферблат се осветява. Всичко по него е оригинално, както стрелките, така и алуминиевият корпус, казва Николов, който в Бургас наричат пазача на часовника.
Вече толкова години след неговото възстановяване всеки ден Стефан Николов идва в общината, за да завърти "стрелките на градския часовник", също както едно време. Интересно е, че за разлика от други часовници в морския град и трите му страни показват точно еднакъв час, като не избързват или изостават.
Източник: в. "Фактор" |